Максималният осигурителен доход ще бъде повишен от началото на 2024 г. С бюджета за следващата година ще предложим максималният осигурителен доход да се определя по формула, каза Искрен Арабаджиев от ППДБ при обсъждане на проекта на бюджет за 2023 г. в парламента.
Идеята е максималният осигурителен доход например да зависи от размера на средната заплата и така да нараства ежегодно. До края на настоящата година максималният осигурителен доход ще остане 3400 лв.
Проектът на бюджет за 2023 г. беше гласуван на първо четене, но преди окончателното му приемане ще бъдат направени много предложения от депутати, стана ясно по време на дискусията.
Искрен Арабаджиев обясни, че при изработването на бюджета за 2024 г. ще направят преглед на всички добавки към пенсиите, включително и на вдовишките, както и на Учителския пенсионен фонд.
А част от разходите, които в момента са към бюджета на държавното обществено осигуряване, ще бъдат прехвърлени към Агенцията за социално подпомагане.
Тезата за подготвяната реформа разви Георги Ганев от ППДБ. Според него размерът на пенсиите трябва да зависи от приноса към осигурителната система на всеки осигурен, а това което не достига да минава през социалната политика.
С по-малко пари да се постига повече, обясни той. Така хора, които получават наеми и ренти нямат нужда от подпомагане и могат да са на минималната пенсия, дори тя да е под линията на бедност, стана ясно от думите му.
Но при така представената реформа не стана ясно защо човек, който е работил 40 години и през цялото време е бил осигуряван на нисък доход трябва да получава пенсия под линията на бедност, ако неговият дядо му е завещал ниви, от които взима някаква рента.
А човек който не е работил ще получава от държавната хазна повече пари – малка пенсия и социални добавки.
Така хората, които цял живот са били в сивата икономика ще продължават да получават социални добавки и при пенсионирането им, а тези които съвестно плащат данъците си може да се окаже, че взимат по-малко пари от държавната хазна.
При въвеждане на принципа пенсията да зависи от осигурителния принос на всеки човек може да бъде решено, че човек, осигуряван да двойно по-висока заплата от минималната, ще получава двойно по-висока пенсия от минималната. А този, осигуряван на минимална заплата, ще получава минимална пенсия.
Но самият размер на минималната пенсия не може да зависи от осигурителния принос на всеки човек, коментираха финансисти.
Причината за това е, че пенсионната система в България е солидарна и пенсиите трябва да осигуряват някакво ниво на съществуване на база днешните цени, а не на база осигуровки, плащани преди 30-40 години.
Въпреки увеличението на пенсиите с 12% от 1 юли, над 340 хил. души получават пенсии под линията на бедност, която за настоящата година е 504 лв., каза Севим Али от ДПС. Същевременно Искрен Арабаджиев от ППДБ обясни, че разходите за пенсии в България стабилно са около 10% от брутния вътрешен продукт на страната (БВП), при средно 13,6% от БВП за страните от ЕС.
В бюджета за 2023 г. ще предложим по-високи разходите за заплати в НОИ, така че увеличението да покрие инфлацията, каза Деница Сачева от ГЕРБ-СДС. В момента средната заплата в НОИ е 1719 лв., а експертите на най-ниско ниво взимат 1233 лв., обясни тя.
Средното време, което човек получава пенсия, е 21 години и 4 месеца, каза Деница Сачева. Преди 10 години хората са имали едни очаквания за пенсионната система, но сега тези очаквания са съвсем различни, допълни тя. 40% от младите смятат, че не е проблем да работят без договор.
Севим Али от ДПС заяви, че подкрепят увеличението на парите за втората година от майчинството на 780 лв., но са против вдигането на минималния осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводителите на 780 лв.
Ако човек трябва да плаща данъци и осигуровки върху 780 лв. на месец, за година ще трябва да плати около 3000 лв., което е непосилно за отрудените дребни земеделски производители, каза Севим Али.
Той обясни, че само 15 327 земеделски производители са осигурени за всички социални рискове, 11 330 са осигурени само за пенсия, а други около 100 хил. души са в сивия сектор. А при вдигане на минималния осигурителен доход повече земеделски стопани ще отидат в сивия сектор.
Корнелия Нинова от БСП попита социалния министър Иванка Шалапатова защо с проекта на бюджет отнемат права на пенсионери и осигурени.
В момента е предвидено съдебните дела за оспорване решения за определяне размера на пенсията и за социални плащания да са освободени от такси, а ако гражданинът спечели делото, държавната хазна да покрива разходите за делото, включително и за адвокат.
С предложения от правителството бюджет тези права на осигурените се отнемат, обясни Корнелия Нинова. Министър Шалапатова предпочете да не отговаря на поставения въпрос, въпреки че беше в пленарната зала на парламента, за да слуша дебатите.
