Ако работите дистанционно, вероятно сте запознати със звука на известията. Според експерти този т.нар. цифров шум ни стресира, пише “Евронюз”.
Дигиталните инструменти заемат все повече място на работа и служат като помощници. Те обаче носят и риск от “дигитален стрес”, а скорошно проучване показа, че 31% от служителите са изложени на хиперсвързаност.
“Тези инструменти, като имейли, инструменти за телеконференции, вътрешни съобщения, достъп до интернет и т.н., разстроиха живота ни”, коментира наскоро професор Уилям Даб, епидемиолог и здравен експерт.
“Възможно ли е тези инструменти или по-точно начините, по които ги използваме, да се обръщат срещу нас?” попита той по време на скорошна конференция по темата.
“Това, което смята за предизвикателство, особено напоследък след COVID и по време на локдауните, е разпространението на канали до степен, в която не знаем откъде идват нещата”, каза Адриен Дебре, адвокат в бизнес фирма, в интервю с “Франс прес”.
“Това затруднява управлението на потока от информация. Това е като набор от матрьошки, които трябва да бъдат отворени”, допълни той.
С дистанционната работа и все по-децентрализираните организации “ние сме пред екраните по цял ден”, добави Жером, мениджър в банковия сектор, който предпочете да не дава фамилията си. Дори в офиса видеосрещите са “силно разпространени”. “Изтощително е”, добави той.
Според Даб за “дигитален стрес” се говори, когато количеството налична информация, която трябва да обработим, надвишава капацитета ни, феномен, наричан още “информационно претоварване”, “дигитални трудности” или “технострес”.
В очите на епидемиолога централното явление е “свръхсвързаността”, която може да доведе до “умствено претоварване”.
Той посочва “омагьосан кръг с непрекъснат натиск, който ни кара да прескачаме от един източник на информация към друг”, и усещането в даден момент за “губене на контрол”. Това е ситуация на стрес, “чиято крайна форма е бърнаут”.
“Като лекар, аз анализирам това като нова форма на пристрастяване”, чиито последствия все още са слабо разбрани, въпреки че последствията от стреса са “добре известни”, казва Даб.
Тези последствия са не само психически, но и свързани с “повишаване на сърдечно-съдовите рискове, метаболитни рискове” и “имунни ефекти”.
Освен това стресът намалява производителността, а дигиталните инструменти, макар да отварят вратата към дистанционна работа, ни поставят и в ситуация на изолация. “Накратко, тези инструменти, които са толкова полезни за нас, също могат да увредят здравето и качеството на професионалния живот”, допълва той.
За да илюстрира “малкото данни” по темата, Даб цитира проучване, публикувано в средата на май.
Проведено от Обсерваторията за информационно претоварване и цифрово сътрудничество, то е било извършено по-специално чрез анализ на имейли от близо 9 хил. души непрекъснато в продължение на две години.
Въпреки че проучването не претендира за статистическа стойност поради малкия размер на извадката от компании (10), то показва, че 31 процента от служителите са изложени на хиперсвързаност чрез изпращане на имейли след 20:00 часа повече от 50 вечери годишно (117 вечери за ръководители).
Освен това над 50 процента от имейлите получават отговор в рамките на по-малко от час и тези съобщения генерират “много цифров шум”, като 25 процента от него се отдава на “отговор до всички”.
Проучването също така измерва периодите на “пълна концентрация” (един час без изпращане на имейли). За ръководителите седмичният им дял е само 11 процента (24 процента за мениджърите и 42 процента за служителите).
Това означава “загуба на смисъл, ефективност и дълбочина на анализа” според епидемиолога. “Възможно е да достигнем праг на токсичност”.
Но “можем да направим нещо по въпроса”, уверява епидемиологът: като ограничим информацията до “това, което наистина е от съществено значение”, като запазим “пролуката, в която екранът е изключен”, или чрез физически или релаксиращи дейности.
В крайна сметка, става въпрос за това “да не се оставим да бъдем обладани по същия начин, по който не се оставяме да бъдем обладани от наркотици”.
