Християнската църква отбелязва на 25 юли Успение на Света Анна – блажената смърт на света Анна или както канонически се нарича – Успението й. Св. Анна била потомка на Аароновия род и родила Мария, бъдещата майка на Спасителя на човечеството.
Според вярванията повече от петдесет години Анна и съпругът й Йоаким са нямали деца. Освен личната си мъка трябвало да понасят и обществения укор, тъй като бездетството, считано за Божие наказание, не се посрещало със съчувствие. Дори един ден, след като Йоаким отишъл в местния храм, служителите му не го пуснали да влезе под предлог, че бездетните са прокълнати.
По-късно след много молитви, отправени към Бог, Анна и нейният съпруг Йоаким са посетени от ангел, който им съобщава, че ще имат дете, което „трябва да нарекат Мария и което ще донесе радост на целия свят“. Анна обещава да посвети детето си на служба на Бог.
В резултат на библейските сказания светицата се приема и почита като един от основните християнски символи на майчинството.
Българите наричат празника Лятна света Анна. Той е разпространен в района на Западна България и Родопите, особено в Асеновградско. Там приемат, че Лятната св. Анна бележи края на лятото.
Светицата се почита най-вече от жените като покровителка и защитница на бременните невести и на раждаемостта. За да могат да износят плода и да раждат леко, на празника на Лятна св. Анна се спазват строго някои забрани – не се работи нищо, не се пере и мие, не се шие и плете.
Много е разпространено старото поверие, че ако “трудна жена работи на св. Анна, ще пометне”. На празника бременните жени и младите булки отиват на черква, молят се за здравето на децата и палят свещи пред иконата на светицата закрилница.
Имен ден празнуват Анна, Ани, Анелия, Яна, Блага, Добри, Енчо, Анка Анани, Янула и Янина.
