Елиас Канети е немскоезичен писател, роден в Русе, България от сефарадско-еврейски произход.
Елиас е роден в Русе на 25 юли 1905 г., в семейството на Жак Канети и Матилда Ардити. Майчиният му език е ладинският. Родът на баща му, който е сефарадски, се мести от Одрин в Русе през 19 век, където представителите му развиват успешен търговски бизнес. Майка му е от сефарадския род Ардити, които са сред основателите на еврейската колония в Русе в края на 18 век. Негови по-малки братя са музикалният продуцент Жак Канети и лекарят Жорж Канети.
Прекарва детските си години в Русе. Семейството се мести в Манчестър, където баща му се включва в бизнеса на шуреите си. Баща му внезапно умира през 1912 г. – според Канети това става при вестта за избухването на Балканската война. Семейство Канети се мести в Лозана и после във Виена. Елиас научава немски език, като по онова време той вече ползва български, английски и френски. После семейството се мести първо в Цюрих, а след това във Франкфурт, където той завършва гимназия. През 1924 г. става студент по химия във Виенския университет и завършва с докторат в 1929 г.
През 1934 г. Канети се жени за писателката Веза (Венециана) Таубнер-Калдерон, която става негова муза и литературна помощничка. Канети остава отворен към връзки с други жени по време на брака си със съпругата си Веза.
След присъединяването на Австрия към Нацистка Германия през 1938 г. и започналите гонения на евреите Канети заминава през Париж за Лондон и се заселва в Англия. Там преживява дълготрайна романтична връзка с австрийската художничка Мария-Луиза фон Мотесицки, както и с ирландската поетеса Айрис Мърдок.
След смъртта на жена му през 1963, той се жени за Хера Бушор, с която има дъщеря Йохана (1972), музикантка.
Въпреки че е немскоезичен автор, Канети живее във Великобритания (като получава поданство през 1952 г.) до 1970-те години. Последните 20 години от живота си прекарва предимно в Цюрих, където пише своята автобиография (нейният 1-ви том е озаглавен “Спасеният език“).
През 1981 г. Елиас Канети получава Нобеловата награда за литература за цялостното си творчество, характеризиращо се с далновидност, идейно богатство и художествена мощ. Прочути са думите му: “Всичко, което преживях по-късно, вече ми се бе случило в Русчук“. На церемонията в Стокхолм той казва: “Днес, след събитията в Хирошима, всеки знае какво представлява войната и тъкмо фактът, че всеки знае това, е нашата единствена надежда“.
На 14 август 1994 г. Елиас Канети умира в Цюрих, оставяйки след себе си значимо творчество, преведено на повече от 25 езика.
В чест на писателя родният му град Русе учредява през 2005 г. националната литературна награда “Елиас Канети”.
По време на първата международна конференция в България (1992), посветена на творчеството на писателя, в Русе се учредява Международно дружество “Елиас Канети“. Сградата, в която е живяло семейство Канети преди изселването си от Русе, е запазена. Днес търговската сграда на фамилията се използва от Дружеството под името Дом Канети.
По повод 100-годишнината от рождението на писателя в Русе през 2005 г. е открита паметна плоча на едноименния площад “Елиас Канети“, а Професионалната гимназия по икономика и управление приема името на нобелиста.
Днес Русе ще почете Нобеловия лауреат за литература Елиас Канети. Церемонията се организира от Международно дружество „Елиас Канети“ и ще се проведе от 17 ч пред паметника на Елиас Канети на едноименния площад в Русе в началото на ул.“Славянска“. Ще бъдат поднесени цветя и ще има слово за живота и творчеството на писателя.
