Маргарита Тодорова наивно повярвала на мобилния оператор, чиито мобилни услуги използва от години, а впоследствие се оказало, че подписът ѝ е бил фалшифициран, разказва самата тя пред БНР.
Жената обяснява, че няколко месеца преди изтичане на договора ѝ са започнали всекидневни обаждания от оператора с различни предложения при преподписване – за нови канали, за безплатен нов телефон и други. Тя обаче не ги е приела и казала, че когато дойде време, ще отиде на място, за да преподпише.
Месец преди изтичане на договора ѝ тя получила писмо от оператора, че договорът ѝ е сключен и отпада нуждата да ходи на място. Старият договор на жената бил със 17 лева месечна такса, новият обаче се оказал за 28 лева.
“И на всяка страница договорът ми беше подписан. Това не е моят подпис. Аз не съм ходила в бюрото. Не съм подписвала договор. Това е фалшифициран мой подпис. Ако не се вземат мерки от тяхна страна, аз ще предизвикам експертиза”, твърди Тодорова.
Жената е подала жалба до мобилния оператор и до Комисията за защита на потребителите.
Когато вече не се прилага даден тарифен план, клиентът се уведомява и му се изпраща тарифният план, към който ще бъде мигриран, ако е съгласен, поясняват от мобилния оператор:
“В ситуация, в която клиентът не преподписва, не отказва договора, той бива мигриран. Автоматично се прави. Клиентът има право да го прекрати, да го преподпише, да премине на някакъв друг план – каквото предпочита. Няма как да получи договор, без да се е разписала на него. Няма основание да ѝ се дава договор, на който не се е разписала.”
Има и други подобни сигнали в КЗП, посочва Игнат Арсенов, който оглавява Дирекция “Контрол на пазара” към комисията.
По думите му има два възможни пътя за потребителя след вече подписан договор. Единият е потребителят да се насочи към полицията и прокуратурата и да подаде жалба, за да се установи с експертиза дали подписът е на лицето. Втори вариант е потребителят да заведе дело срещу оператора и в процеса вещо лице да каже дали страната реално е положила подписа си.
Арсенов съветва когато се заяви договор по телефон и куриерът носи договора, потребителите на мобилни услуги да не бързат да го подписват, без да са го прочели.
“Съдът е много крайна мярка”, смята Богомил Николов от Асоциация “Активни потребители”. По думите му има и други институции преди да се стигне до съд, където потребителят трябва да плаща такса. Той разграничи казуса с подписа от този с променения тарифен план на договора.
Николов обърна внимание върху политиката на мобилните оператори “изключително умело” да заобикалят клауза в закона, приета преди 12 години срещу автоматичното преподновяване на договорите.
Когато един тарифен план вече не е удобен или изгоден за операторите, те просто го закриват и абонатите биват прехвърляне към “сходен” план. Това е заобикаляне, което се възползва от недостатъчната прецизност на закона. Тук е необходима законодателна намеса, прецизиране на настоящите текстове, защото в противен случай хората, които ще изпадат в подобна ситуация, ще стават все повече, коментира Богомил Николов в предаването “Преди всички”.
