Бившият футболист на “Дунав” Радомир Хараланов разказва за срещата си с природното явление през 2007 г. пред “Бряг”:
“Това, което си спомням, е, че се случи през 2007 г. Тогава бях на 17 години. Аз тъкмо се бях върнал от квалификациите за младежкия национален отбор на България до 18 години в Ереван, Армения. По това време мои треньори бяха старши-треньор Никола Христов и помощникът му Борислав Богомилов.
Инцидентът стана през юли или август беше, същото време като сега с големи горещини в следобедните часове. Правехме двустранна тренировка на ФК „Дунав“ на Градския стадион. Рязко притъмня, аз се движех в дясната страна на стадиона, откъм Сектор А. Чу се силен гръм, ръмеше много леко, не е имало силен дъжд.
Това, което усетих от удара, не знам как да го опиша. Много силен удар и същевременно натиск отгоре на главата. Паднах на земята – не на секундата, а мигновено! Не съм губил съзнание. След това хукнах в другия край на съблекалнята. Заедно с мен още две момчета попаднаха под удара на мълнията – Кристиян Християнов и Борислав Джарнавлиев. Те изпитаха дискомфорт, но от всички ни Кристиян беше в по-тежко състояние, имаше проблем с кръвното, викнахме Бърза помощ и те го отведоха в болница. Никой от нас не получи изгаряния.
Стресът след такова изживяване е огромен. Години след това на тренировки или мачове, като имаше гръмотевици, съм изпитвал стрес. А тогава разбрахме, че мълнията всъщност е паднала в Жабешкото. На следващия ден го констатираха.
Искам да изкажа дълбоки съболезнования на семейството и близките на загиналото дете и се моля за другото момче!
Според мен един такъв случай влияе върху психиката на човек за цял живот. Навремето се наложи да ходя на изследвания, за да се види дали имам последствия след мълнията. Тогава лекари ми казаха, че подобен удар влияе върху нервната система.”
