„Защо е важно журналистите да са в пряк контакт с депутатите. Аз четох изявления и на депутати от ГЕРБ, и от ПП-ДБ. Те казват – никъде в света журналистите не щъкат като хлебарки из парламентите, което е така. Но никъде в света политическите партии не са обител на хора, за които има съмнения, че имат криминални престъпления“, каза в предаването „Тази сутрин“ журналистът Полина Паунова.
„Няма как с европейски и световни практики да борим балкански и личностни синдроми. Народното събрание е единственото място, на което журналист може да спипа Делян Пеевски и да му зададе въпроси за неговото финансово състояние. За да има демокрация и осведоменост, журналистите трябва да могат да са в сградата на парламента“, добави тя.
„Откакто видях това с контролирания достъп въобще не влязох там. Няма да ходя, да ме изпращат като овца от една страна на другаде. Когато човек влезе, за да проследи работата на комисиите, няма стол, на чийто гръб да не пише „ЦК на БКП“ и да няма сърп и чук“. Това не е ограничаване на журналистите, това не се прави заради нас, а хората да не разбират какво се случва. Колкото повече се ограничава информацията, толкова по-недемократични ще стават следващите мнозинства“, категорична бе Полина Паунова.
„Според мен това е напълно съзнателно. С годините назад сме виждали много варианти на това – всевъзможни въженца, часови диапазони и фантасмагории, които целяха да направят невъзможна пряката комуникация между политиците и журналистите. Преместването затруднява работата на журналистите дори и в чисто технически план. Когато ние нямаме технически сигнал, който да стигне до ефира, зрителят не може да види какво се случва“, добави журналистът Калина Влайкова.
„Преместването на парламента увенча едни много последователни стъпки през годините за ограничаване на достъпа, информираността и директната комуникация между журналистите и народните представители. Много от тях доброволно се отказаха от правото си да мислят и говорят собствените си мисли и започнаха да рецитират едни опорки, изработени в едни стаи, където едни хора им казват – „нашата позиция е тази“, посочи тя.
„Политиката на мълчанието се установи много през последните години. Тя беше запазена марка на една-две политически формации – сега е на всички“, категорична е Влайкова.
Тя припомни, че обявената причина за преместването на парламента в сградата на бившия Партиен дом е ремонт на сградата на Народното събрание, който ще продължи три години.
„Поправете ме, ако греша, но не съм чула да казват – „след три години се връщаме обратно“, подчерта Калина Влайкова.
