Рождество на Пресвета Богородица, също Рождество Богородично, Малка Богородица или Рожен е църковен празник, посветен на рождението на Богородица. В календара на Българска православна църква празника се отбелязва всяка година на 8 септември.
Рождество Богородично е един от трите големи празника в източноправославния календар посветени на Богородица заедно с Успение Богородично и Въведение Богородично. Празникът също е и сред 12-те най-големи религиозни празника в календара на църквата.
На този ден се е родила Света Дева Мария. Родителите на Св. Богородица – Йоаким и Анна, наричани от Църквата „богоотци” произхождали от знатни родове. Били много щедри, милосърдни. Но всекидневна скръб помрачавала живота им, защото нямали деца. Св. Богородица била измолена от Бог с много молби и страдания. Пред Света Ана се явил ангел, който й казал, че ще роди благословена дъщеря на име Мария, заради която ще бъдат благословени всички земни родове.
Света Ана дала обет, че ще обрече детето си на Бога.
Когато малката Мария станала на три години, родителите ѝ я завели в Йерусалимския храм, където я предали в служба на Бога. Мария останала да живее там и започнала да лекува скръбта на всички изоставени хора.
Днес православната църква прославя Божията майка като пазителка на християнското семейство и покровителка на родилката и детето.
Според обичаите и традициите на Малка Богородица това е почитан празник от жените, които отправят молитвите си към светицата в беди и в тежки дни. Молят й се да раждат леко и да са живи и здрави децата им. По стара традиция за здравето на децата на Малка Богородица се правят курбани. Омесват в нейна чест пита, наречена Богородичен хляб. Парче от нея се оставя за добитъка, прибавя се в храната му, друго парче се нарича на къщата, за да я пази Богородица. В някои краища пазят това парче чак до четвъртия ден на Божията майка , когато е празникът Събор на Пресвета Богородица (26 декември).
На празника Малка Богородица жените носят дарове в църквата – ризи, кърпи, престилки, чорапи, и ги поставят под иконата на Света Богородица, отрупана с цветя. Според народния обичай се вари жито, то най-напред се носи в черквата, за да се опее и благослови, след това се раздава за здраве.
Празникът Малка Богородица се почита с тържествени литургии, а по стара традиция за здравето на децата се правят курбани – в жертва се принася животно, най-често женско – овца.
От курбана се раздава на бедните, приема се, че Светата Майка е покровителка и на самотните и изоставени хора, утешителка на сирачетата. На Малка Богородица покрай манастири, църкви и оброчни места, свързани с Божията майка, се правят общоселски събори, играят се хора, пеят се песни.
Този християнски празник е и един от най-предпочитаните за кръщенета и сватби.
Между двете Богородици се пресаждат и размножават повечето пролетни многогодишни цветя и храсти. Тогава жените обредно берат богородиче, богородична трева, или див босилек. С него свързват „женския период“ и с китка от тревата, натопена във вода, се правят бани при „женски“ болести.
Богородичната трева се пази за лек. При главоболие сварената трева се слага на главата, а с отвара от нея се правят „поливки“ при „незнайна болест“ и за здраве. Обредността, свързана с Богородица е връзка на християнската светица с древните божества на плодородието и богините-майки в индоевропейските митологии.
Празниците й изразяват тържественост в отбелязването на сезонните и земеделски цикли. В българския народен календар рожденият ден на Света Богородица съвпада с раждането на новия аграрен сезон.
