Есенната сесия на 49-ото Народно събрание (НС) започна в сградата на бившия Партиен дом. Решението бе обявено в началото на август от председателя на парламента Росен Желязков (ГЕРБ-СДС). Преди това Желязков изрази мнение, че трябва да се намери мястото на надписа „Съединението прави силата“, защото е девизът не само на НС, а и на нацията.
Решението за поставяне на девиза “Съединението прави силата” е неизменна част от архитектурно-художествено оформяне на западната фасада на сградата на Народното събрание на пл. “Александър Първи”, като елемент от пространството на т.нар. Ларго, попадащо в обхвата на територията с културно-историческо наследство със статут на групова културна ценност – “Зона на исторически развилия се обществен градски център” в София. То също ще бъде предмет на обсъждане от експертната група.
Цялостното архитектурно-художествено оформяне на западната фасада на сградата на НС на площад “Княз Александър I” е обсъждано на работни срещи, организирани от Народното събрание, отбелязват от администрацията на парламента. В тези срещи участваха експерти от Министерството на културата, Столичната община – направление “Архитектура и градоустройство”, Университета по архитектура, строителство и геодезия, Националната художествена академия, Съюза на архитектите в България, Съюза на българските художници. Анализът сочи, че следва да се търси решение в контекста не само на цялата западна фасада на сградата, но и на територията на археологическия резерват, в който е ситуирана тя.
Тази територия е с най-висока степен на защита на градската среда. Тук, освен наследството от античността, има следи от всички следващи периоди в развитието на града, и тази сграда в комплекс с останалите сгради на властта, е всъщност следа, ценност от най-новата история на България. Изразено е мнение, че сградата е изключително ценен обект като архитектурно-художествени решения, независимо с каква идеологическа платформа те са били свързани. В този смисъл решението за поставяне на девиза “Съединението прави силата” на сградата е неизменна част от архитектурно-художествено оформяне на западната фасада на сградата на Народното събрание на , като елемент от пространството на така нареченото Ларго, попадащо в обхвата на територията с културно-историческо наследство със статут на групова културна ценност – “Зона на исторически развилия се обществен градски център” в София. То също ще бъде предмет на обсъждане от експертната група, посочват от администрацията.
След проведена процедура по Закона за обществените поръчки е възложен инженеринг – проектиране и изпълнение на строително-монтажни работи и упражняване на авторски надзор на обект: Реконструкция на електрически, отоплителни, вентилационни и климатични инсталации и строително-монтажни работи по фасади и покрив на сградата на Народното събрание, на обща стойност 18 767 640,99 лв. без ДДС. След проведени процедури по Закона за обществените поръчки, е възложен основен ремонт на бюфет на Народното събрание в сградата на пл. “Княз Александър I” N1 на обща стойност 296 376, 61 лв. без ДДС, информират от администрацията. Сградата разполага с два бюфета, които могат да се ползват от народни представители, парламентарни служители и външни лица, получили достъп до сградите на парламента.
Относно възможността за изказване от място на народните представители, от администрацията отговарят, че при проектирането и ремонта на пленарната зала е изградена необходимата инфраструктура, както и е съобразено пространственото разпределение на местата, с цел осигуряване на възможността за изказване от място.
Планирана е доставка на комплексно оборудване, с която да бъде осъществена тази възможност.
При осигурено техническо оборудване със съответните функционални характеристики е въпрос на решение от страна на Народното събрание за начина на организация на работата в пленарна зала. Към настоящия момент народните представители се изказват само от трибуната съгласно чл.51, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В ал. 2 е предвидено изключение за народните представители с физически увреждания, се уточнява в предоставената информация.
В сградата на Народното събрание на пл. “Александър Първи” няма декоративни и графични символи на тоталитаризма, заявяват от администрацията.
Те посочват, че са поставяни въпроси за характера на елементи от капителите на колоните от коланадите в северната, източната и южната част на пленарната зала.
Капителите са изпълнени в композитен стил, съчетаващ в себе си орнаменти на коринтската декорация, уточняват от секретариата на Народното събрание. В горния капителен център се поставя флорален елемент, наречен флеурон, представляващ стилизирана форма на цвете. Много вероятно при стилизацията на флеурона да се е търсела прилика със звезда от пет лъча, като идеограма на класическата социалистическа хералдика, обясняват от администрацията.
Същевременно тези флеурони не представляват петолъчка в смисъла на звезда с пет лъча, използвана през последните години. Също така, не представляват и червена звезда като съветски военен символ. Липсват характерни белези и на пентаграма. Доколкото тези флеурони асоциативно проворират емоции, свързани с натрапване на тоталитарна символика, е възможно да се търси решение за тяхната дестилизация, без да се нарушава орнаментиката на капителите. По фасадата символите на тоталитаризма са премахнати. Червената петолъчка от пилона на сградата е свалена преди повече от 30 години – 4 октомври 1990 г., а релефният каменен фрагмент в горната западна фасада, е обрушен, като са заличени сърпът и чукът, представляващи основни комунистически символи.
Предстои премахване на останките от каменния фрагмент и изработване и монтаж на нов символ на западната фасада на сградата, като обрушената горна част вече не е осветена, информират още от администрацията.
