Важното е час по-скоро руската църква “Св. Николай Мирликийски” в София да се отвори за вярващите. След като се изредят камерите и фотоапаратите, богомолците да останат на любимите си места, сами с Бог, както и с техния небесен застъпник свети Серафим Софийски, каза за БТА богословът проф. Иван Желев.
Той отбеляза, че през последната седмица много силен интерес предизвика в българското общество изгонването от нашата страна на представителя на Руската православна църква – Московска патриаршия (РПЦ-МП) в България архимандрит Васиан (Змеев) и затварянето едновременно с това на руската църква “Св. Николай Мирликийски” в София. Струва ми се, че изгонването на 70-те служители на посолството на Руската федерация у нас в края на юни 2022 г. не предизвика такъв шум. Може би по-големият отзвук се дължи на две причини. Първо, бяха обвинени в шпионаж не дипломати, както обикновено става, а двама свещенослужители на РПЦ-МП, чиято дейност трябва да е далече от подобни неща. И, второ, беше затворена руската църква в София във връзка с екстрадирането на архимандрит Васиан, а това сериозно засегна религиозния интерес, казано най-общо, на много хиляди български граждани, заяви богословът.
Проф. Желев каза, че този интерес, за сведение на незапознатите, е свързан не толкова с богослуженията в самата руска църква, колкото с почитта към свети Серафим (Соболев), известен с руската си титла Богучарски или като светец – свети Серафим Софийски (1881-1950 г.). Той е погребан в подземието на храма и още от самото начало гробът му е станал място за поклонение на безброй вярващи, предимно българи, но също така на християни от Русия, Гърция, Сърбия, Република Северна Македония и други. Много от тях убедено заявяват, че са получили помощ от Бог след молитва при гроба на свети Серафим за неговото молитвено застъпничество.
“Сега обаче водещи наши политици и висши държавни служители, специалисти от различни области, хора компетентни, но и други, които нямат понятие от тази материя, се изказват, заемат позиция и заклеймяват личности и институции. Компетентността беше изместена от емоциите и мненията се предлагаха публично без проверка на фактите и дори без познаване на фактическата страна на целия случай”, коментира проф. Иван Желев.
Руската църква в София е построена за нуждите на тукашното посолство на Руската империя в карето между булевард “Цар Освободител” и улиците “Георги Раковски”, “Георги Бенковски” и “Московска” (или площад “Николай Гяуров”). Тя е издигната със средства на руската държава, за да обслужва религиозните нужди на служителите на посолството, затова не е голяма.
По този образец са построени в нашата столица румънската църква “Св. Троица” на ул. “Княз Борис I” и гръцката църква “Св. Георги” на бул. “Македония”. Независимо от променливата съдба на руското (десетилетия наред съветско) посолство и неговото отношение към храма, никога не е била оспорвана собствеността на този руски храм. Според публикуваните в последните дни документи се вижда, че мястото за строеж на храма е дарено от Софийската община, което дарение няма как да се оспори, каза проф. Желев.
Той припомни, че след възстановяването на дипломатическите отношения между СССР и Царство България през 1934 г. съветското посолство е поставило условие руската православна общност да се измести от комплекса на сградите на посолството. Защото в нея са идвали много бивши офицери и войници от руската царска армия, както и руски благородници – все идеологически противници на съветския режим. Тогава в договореност със Софийската митрополия последната предоставя на руската православна общност в столицата храма “Св. Николай Мирликийски” на ул. “Калоян”, а българската православна общност от този храм се премества в руската църква, отделена междувременно с ограда от останалия посолски комплекс в посоченото каре.
Но за съжаление, по време на англо-американските бомбардировки на София, на 30 март 1944 г., българската църква “Св. Николай” на ул. “Калоян” е разрушена и в нея дори загива един руски свещеник. Повредена е от бомбите и самата руска църква. Фактически и двете църковни общности, българската и руската, остават без храмовете си. Руската църква е пострадала сравнително по-малко и била възстановена, но българската е срината изцяло и в края на парцела й после е направен малък параклис, посветен на свети Николай, който в края на 60-те години на века беше малко разширен и сега съществува като малък храм. А на основната част от парцела, “надлежно одържавен”, беше построен централният магазин на държавната търговска фирма за “западни” стоки “Кореком” (по-възрастните хора го знаят), припомни проф. Желев.
Той поясни, че през 1945 г. с решителното съдействие на РПЦ Цариградската вселенска патриаршия след 73 г. на схизма (изключване от общение с останалите поместни православни църква) признава автокефалията, т. е. независимостта на Българската православна църква (БПЦ) и това прави възможно двете църкви – БПЦ и РПЦ, да имат редовни отношения.
Руската православна църква вече е приела в общение руските православни общини на “бялата” емиграция в България и се договаря предаването на БПЦ на техните храмове и манастири, станало през 1952 г. Те са били изградени и поддържани в България от 20-те години на 20-и век в продължение на три десетилетия. При това предаване се прави изключение за руската (някога посолска) църква в София. Тя в същата 1952 г. е обявена от РПЦ за нейно църковно представителство у нас. Реципрочно и в Москва се дава един руски храм, който да служи за седалище на българския църковен представител. Но този храм не е собственост на българското посолство, а на Московската (църковна) епархия, като само предстоятелят е български клирик, назначаван от българския синод (колективен църковен орган на управление).
По същия начин и в Букурещ Румънската православна църква предоставя на българската православна общност един храм, в който служи българският църковен представител, защото тамошният български храм междувременно е разрушен. С Гръцката православна църква такива отношения не са установени и в техния посолски храм в София по няколко пъти през годината идва гръцки свещеник да служи на най-големите празници. БПЦ обаче няма нито свой храм, нито свой представител в Гърция.
Свещенослужителите на Руската и на Румънската православна църква се изпращат от техните синоди и само се съобщава назначаването на съответния свещенослужител. Откакто имам впечатления от 60-те години насам, тези църковни представители работят в съгласуваност с посолствата на своите страни, без да са наблюдавани напрежения в двустранните ни отношения. Изключение направи игумен Филип (Василцев, служил от 2011 до 2018 г.), при когото бяха отстранени българските свещеници от руската църква (за съжаление в съгласие със Софийската митрополия). А с тях напуснаха и повечето от редовните български богомолци в храма, както и някои от руските, в знак на солидарност с българските си духовни братя и сестри. Архимандрит Васиан продължи тази политика на разграничаване и на наблягане на факта, че “това е руски храм”, коментира богословът.
“Не ми е известно да е имало официални обвинения за несвойствена дейност срещу руските църковни представители в София, с изключение на сегашния случай с архимандрит Васиан. Макар че и за неговия предшественик игумен Филип имаше такива съмнения в църковните среди, но не се стигна до взимане на някакви мерки от българските власти”, каза проф. Иван Желев.
“Нека политици и други хора си правят упражнения по имотни и правни въпроси. Важното е час по-скоро руската църква в София да се отвори за вярващите. След като се изредят камерите и фотоапаратите, богомолците да останат на любимите си места, сами с Бог, както и с техния небесен застъпник свети Серафим Софийски”, препоръча богословът.
Той припомни, че на втория ден след изгонването на архимандрит Васиан българският патриарх и Софийски митрополит Неофит определи свои свещеници, които да имат готовност да служат в руската църква, при положение, че тя бъде отворена. “Но това решение на патриарха е прибързано и не е съобразено с реалностите. В храма-представителство на РПЦ наши клирици могат да служат само със съгласието на РПЦ или на нейния представител. Същото важи и за храмовете на другите църкви. Макар и да служи на територията на Софийска митрополия, чуждият свещеник е автономен. Това е практиката на тези представителства. По същия начин те функционират навсякъде: в Истанбул и в Атина, в Дамаск и в Александрия, в Букурещ и Москва”, обясни проф. Иван Желев.
Според него едва ли РПЦ желае да прекъсне тези църковно-дипломатически отношения, така че със сигурност тя ще изпрати свой нов представител. Но никой не знае кога ще стане това. “Възможно е да се забавят, за да стане по-силно напрежението у нас. Похвално би било, ако патриарх Неофит вдигне телефона и се разберат час по-скоро с патриарх Кирил Московски. А нашият синод вместо да се събере веднага и да разгледа въпроса, та дано с колективния ум да се намери път към изхода от положението, още чака да му дойде датата на отдавна насроченото полудневно заседание, все едно че проблемът е някъде далече от нас. И сякаш членовете на синода, начело с патриарха не разбират, че до голяма степен решението е в техни ръце. Но за това се иска разум и желание да се постигне най-доброто за вярващите хора у нас”, коментира богословът.
Проф. д-р Иван Желев Димитров е завършил Софийската духовна семинария и Духовната академия, а след това и Класическа филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Специализира Нов Завет в Гърция, докторира в Духовната академия. Преподавал е класическите езици, Въведение и Тълкувание на Новия Завет в семинарията и в Духовната академия/Богословски факултет на СУ.
Проф. Иван Желев е бил директор на Дирекцията “Вероизповедания” на Министерския съвет, главен редактор на “Църковен вестник” и редактор на списанието “Духовна култура”. Бил е преводач на Светия синод на Българската православна църква за гръцки език, както и началник на кабинета на българския патриарх Максим. “Доктор хонорис кауза” е на Атинския национален и Каподистриев университет (2008 г.). Занимава се любителски с църковно пеене, хорист-основател е на вокалния ансамбъл “Св. Йоан Кукузел – Ангелогласният”.
