“Предложената промяна в Конституцията по отношение на служебното правителство изисква Велико народно събрание, защото засяга сърцевината на функционирането на парламентарния конституционен модел – формата на държавно управление. Засяга се и демократичната основна на държавата”, посочи проф. Емилия Друмева от администрацията на президента, която представи становището на институцията в комисията по конституционни въпроси. “Предлаганите промени относно служебното правителство, считаме, че заслужават премисляне”, добави тя.
Комисията по конституционни въпроси към парламента разглежда на първо четене предложенията за изменение и допълнение на Конституцията. Те са внесени от 166 народни представители на 28 юли т.г. Предлага се при съставянето на служебно правителство да се избира служебен министър-председател между председателя на Народното събрание, управителя на Българската народна банка или председателя на КС, а по предложение на кандидат-премиера ще бъде сформиран и самият служебен кабинет.
Проектът за промени предвижда също въвеждане на индивидуалната конституционна жалба, промени в структурата на Висшия съдебен съвет (ВСС), както и такива свързани с прокуратурата.
По отношение правомощията на главния прокурор проф. Друмева изрази подкрепа и отправи бележка относно намаляването на неговите възможности да сезира Конституционния съд. Положително е становището на президентството и по отношение промяната за увеличение на професионалната квота на съдиите. По думите ѝ обаче има опасения за политизиране в Прокурорския съвет относно квотата, избирана от парламента.
Във връзка с разделението на ВСС на два самостоятелни съвета проф. Емилия Друмева посочи, че отсъствието на Пленум на ВСС повдига въпроси за принципа на единство на съдебната власт, както и по отношение някои от функциите, които сега изпълнява органът.
По повод индивидуалната конституционна жалба проф. Друмева коментира, че защитата на правата на гражданина ще получи завършеност. Включването на това предложение среща несъмнена подкрепа, само че, както са записани разпоредбите в тях, не се съдържа никакви изисквания по отношение допустимост и редовност на жалбата, каза тя.
Гости на заседанието са министърът на правосъдието Атанас Славов, заместник главните прокурори Мария Павлова и Елена Каракашева, представители на президентската институция, на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия адвокатски съвет, както и представители на съсловни организации, на академичните среди и гражданския сектор.
