Увеличение на всички депозити в банките – и на дребните, и на милионерските за пръв път от доста време насам, показват данните на Българската народна банка към края на септември.
Нарастват влоговете, в които хората държат над 1000 до 5000 лева, за които досега от банката редовно отчитаха намаление. Общият брой на тези депозити е над 1,67 милиарда, като в тях има близо 4,3 млрд. лева. Само за три месеца – от юли до септември – са открити нови 30 800 такива влога, а сумата по тях се е увеличила с 65 млн. лева.
Една от причините за ръста на дребните влогове е ръстът на заплатите у нас, както и несигурната политическа и икономическа среда, както в България, така и в света, което кара хората да заделят макар и дребни суми за „черни дни“. Освен това през летните месеци хората имат по-малките разходи, тъй като не плащат сметки за отопление.
Сериозен ръст има и при големите депозити, в които има над 100 000 до 200 000 лева, само за три месеца те са с 2089 повече, а сумите в тях са се повишили с близо четвърт милиард лева. За година пък новите такива влогове са с 9046 повече, а сумата в тях расте с над 1,25 млрд. лева. С 959 повече са депозитите над 200 000 до 500 000 лева, като в тях хората държат вече над 5,64 млрд. лева.
Данните показват, че хората предпочитат да задържат парите си в банката, вместо да ги влагат в покупки, включително и в жилище. Това потвърждават и данните на НСИ, които сочат намаляване на сделките с имоти през последните месеци. Общият брой сключени сделки на територията на страната за третото тримесечие на тази година е 54 277, като намаляват спрямо тези, сключени през същия период на 2022 г., когато са били 62 459 на брой.
Хората с милиони в банката също се увеличават, като за три месеца са открити нови 86 депозита, в които има над 1 млн. лева, а за година те са с 268 повече. Общо 1410 са милионерските депозити у нас на граждани, като в тях притежателите им държат над 3,76 млрд. лева, показват още данните на БНБ.
Делът на тези депозити е пет на сто от всички, а най-голям е делът на влоговете между 50 000 лв. и 100 000 лева – 18,3 на сто. Едва три процента са дребните суми, които хората държат на депозит – от 1000 до 2500 лева, а причината е, че заради таксите за поддръжка на сметките такива влогове излизат неизгодно на собствениците им.
Само за три месеца българите са закрили над 6300 депозита, в които е имало до 1000 лева, но пък сумите в останалите са нараснали с 21 млн. лева. За година тези влогове са намалели с над 150 000 броя, а изтеглените пари от тях са в размер на 7 млн. лева. Общо такива са над 4,78 млн. броя депозита в банките, а в тях има над 784 млн. лева, отчита БНБ.
Общо в края на третото тримесечие домакинствата държат 8,860 млн. депозита в банките, като размерът на спестяванията в тях нараства на годишна база с 10,5% и достига 76,460 млрд. лева.
Освен увеличение на депозитите, ръст има и при почти всички размери кредити, освен при най-малките – до 1000 лева. Тези над 1000 до 5000 лева са близо 700 000, като това най-често са потребителски заеми. Само за три месеца – от юли до септември са изтеглени нови 18 000 такива заема, а сумата по тях се е увеличила с 36,4 млн. лева.
Сериозен ръст има и при големите кредити – над 100 000 до 250 000 лева, които само за три месеца са с 2876 повече, а сумите в тях са се повишили с близо половин милиард лева. С 1029 нарастват и заемите над 250 000 до 500 000 лева, като те възлизат на над 3,7 млрд. лева.
Хората с най-големи заеми – над 1 милион лева, също се увеличават, като за три месеца са изтеглени нови 19 такива кредита, а за година те са с 54 повече или ръст с 40%. Общо 189 са кредитните милионери у нас, като задълженията им възлизат на над 291 млн. лева, показват още данните на БНБ.
Общо домакинствата имат да връщат на банките 2,853 млн. кредита. Размерът им нараства на годишна база с 14%, като достига 36,921 млрд. лева. И тук, като при депозитите, в общата сума на кредитите преобладават тези с размер над 100 хил. до 250 хил. лв. с дял от 26,4%.
Според финансисти повишаването на лихвите и по кредитите, и по депозитите, у нас е неизбежно и ще се усети още през следващата година.
Последните прогнози на БНБ и на Министерство на финансите също показват такава тенденция. От БНБ отчитат, че кредитната активност у нас се запазва висока, особено при кредитите за домакинства. През следващите месеци се очаква протичащият глобален процес на затягане на паричната политика да започне да се пренася по-бързо върху лихвените проценти у нас, с което да повлияе за ограничаване на кредитната активност.
Според експертите на банката това ще повлияе върху финансовото състояние на кредитополучателите. Затова те съветват банките да се придържат към консервативна политика, към своевременно и адекватно провизиране и към капиталово планиране, което отчита вероятността от изостряне на рисковете или нови негативни тенденции в икономическата среда, пише Дарик.
В есенната си прогноза министерството очаква в периода 2024–2026 г. кредитът за домакинствата да продължи да забавя растежа си в синхрон с очакванията за забавяне на потреблението на домакинствата и на номиналния растеж на компенсациите на наетите. Очакваното покачване на лихвените проценти в резултат от засилване на трансмисията на паричната политика на ЕЦБ и задържането им на по-високи нива, също ще допринесе за забавяне на темповете на кредитиране на домакинствата. Растежът на вземанията им ще се забави от 9,6% през 2024 г. до около 8,5% през 2025 г. и 8% през 2026 г.
