Американската търговска камара в България – АМЧАМ и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България – КРИБ, искат спешна среща с премиера Николай Денков. Молбата е по повод обсъждане на предвидените за гласуване правила за въвеждане на допълнително облагане с минимален ефективен данък от 15% в България.
Бизнесът настоява за въвеждане на изключения от допълнителното подоходно облагане с 15% за големите компании, които ще финансират изграждането на дълготрайни материални активи и развитието на местни кадри, както е записано в европейското законодателство.
В писмо до премиера Николай Денков, от КРИБ се позовават на евродиректива, която позволява данъчни облекчения за съществена стопанска дейност в страните-членки на ЕС.
Българският законопроект за корпоративното подоходно облагане, изготвен от Министерството на финансите и внесен от Министерския съвет, не предвижда въвеждане на изключения в определени случаи, което крие риск от влошаване на инвестиционната среда, казват от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.
„Предвид важността на предложените промени в данъчната рамка на страната от 2024 г. трябва да изразим пред Вас настояването на бизнеса за въвеждането на изключение за съществена стопанска дейност съгласно Директива (ЕС) 2022/2523 и в съответствие с подхода на всички останали държави-членки на ЕС”, се казва в прессъобщението.
В писмото се казва още, че „бизнесът подкрепя въвеждането на глобален минимален данък съобразно Директивата. И настоява предвидените в Директивата данъчни облекчения да бъдат въведени и в България. Към настоящия момент няма друга държава-членка на ЕС, която да не е въвела данъчните облекчения по Директивата”.
КРИБ: Никога не сме искали национализация на нечий бизнес в България
Вижте цялото писмо без редакторска намеса:
ПРЕС-СЪОБЩЕНИЕ ОТ
КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ И ИНДУСТРИАЛЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ – КРИБ
ЗАЕДНО С:
АМЕРИКАНСКАТА ТЪРГОВСКА КАМАРА В БЪЛГАРИЯ – АМЧАМ
КОНФИНДУСТРИЯ БЪЛГАРИЯ
БЪЛГАРО-БЕЛГИЙСКИ БИЗНЕС КЛУБ
ГЕРМАНО-БЪЛГАРСКА ИНДУСТРИАЛНО-ТЪРГОВСКА КАМАРА
В писмо, изпратено от КРИБ днес до акад. Николай Денков, министър-председател на република България, се отправя молба за спешна среща във връзка с въвеждане на минимален допълнителен данък в България със законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане № 49-302-01-68, внесен на 7.11.2023г. от МС.
Молбата за спешна среща е по повод обсъждане на предвидените за гласуване правила за въвеждане на допълнително облагане с минимален ефективен данък от 15% в България.
Предвид важността на предложените промени в данъчната рамка на страната от 2024 г. трябва да изразим пред Вас настояването на бизнеса за въвеждането на изключение за съществена стопанска дейност съгласно Директива (ЕС) 2022/2523 и в съответствие с подхода на всички останали държави-членки на ЕС.
По-долу са представени аргументите на бизнеса, изложени и в рамките на общественото обсъждане на законопроекта и работата на Комисията по бюджет и финанси към НС.
Всички становища на бизнеса съдържат две основни послания. Първото е, че бизнесът подкрепя въвеждането на глобален минимален данък съобразно Директивата. Второто послание – бизнесът настоява предвидените в Директивата данъчни облекчения да бъдат въведени и в България. Към настоящия момент няма друга държава-членка на ЕС, която да не е въвела данъчните облекчения по Директивата.
Изготвеният от Министерство на финансите и внесен от Министерски съвет Законопроект, не предвижда въвеждане на изключението за съществена стопанска дейност с всички последици от подобен фискален подход, а именно:
Риск от влошаване на инвестиционната среда
Основно предимство на България при привличането на чуждестранни инвестиции е конкурентният й данъчен режим. Предложените рестриктивни разпоредби в Законопроекта ще нарушат значително тази конкурентност.
Въвеждането на механизма на глобалния минимален данък ще доведе до допълнителна данъчна тежест за членовете на големи чуждестранни и национални групи, които ще оперират в по-неблагоприятна данъчна среда спрямо техните конкуренти от по-малки групи.
Въвеждането на допълнителни утежнения изглежда прекомерно и с очаквани неблагоприятни последици за стопанската среда като цяло.
През последните години страната ни отчита хроничен дефицит на чуждестранни инвестиции в сравнение с други пазари в региона на Централна и Източна Европа. Последователната данъчна политика за прилагане на по-конкурентна ставка на облагане на корпоративните печалби е едно от ключовите предимства при избора на българската икономика като инвестиционна локация.
Въвеждането на глобален минимален данък от 15% отнема този ефект за големите групи като изравнява нивото на облагане с това в редица други държави, с които се намираме в пряко съревнование за привличане на инвестиции. Един от малкото инструменти, с които може частично да се запази това предимство в наш интерес, е именно въвеждането на облекчение за инвестициите в реалната стопанска дейност. Обратно – отказът това да бъде направено ще бъде изтълкуван като ясен сигнал за промяна в политиката по стимулиране на инвестиционния растеж.
България ще бъде изключение от предоставянето на облекчение в ЕС
Облекчението за реална съществена стопанска дейност е предвидено в Директивата, за да позволи на държави-членки като България да запазят атрактивността си като инвестиционни дестинации по отношение на тези компании, които ще финансират изграждането на дълготрайни материални активи и развитието на местни кадри.
Всички останали държави-членки на ЕС са предвидили данъчното облекчение за съществена стопанска дейност в изготвените законопроекти за транспониране на Директива (ЕС) 2022/2523 в националните им законодателства.
Икономически нецелесъобразно е България да въведе норми, отличаващи се от практиките в държавите-членки на ОИСР и ЕС, тъй като това би могло да доведе до очаквани негативни последици за инвестиционния климат.
С оглед изложените по-горе съображения бизнесът настоява изключението за съществена стопанска дейност, предвидено в Директива (ЕС) 2022/2523 да бъде въведено в ЗКПО. Това не би намалило в значителен размер очакваните постъпления в бюджета и същевременно би запазило конкурентната позиция на България като привлекателна инвестиционна дестинация.
