Моделът, дал лицето си на войника от Паметника на Съветската армия, е българин, репресиран от комунистическата партия, разказа Пейо Колев във фейсбук профила си.
Ето цялата му история:
Една история от Боби Ждребев, който беше учител в худ. гимназия по времето, когато аз бях ученик там. Един от моделите ни – бай Васил (вдясно, рисуван от мен около 1990 г. – по случайност пазя този етюд) винаги ми е бил особено симпатичен, беше тих, любезен и не мърдаше изобщо. Някакъв стоицизъм се усещаше у него, като древен, страдален сфинкс. Каква ирония е, че е бил принуден да се издържа като модел, защото народната власт не му е давала да се развие и да работи, поради “неблагонадеждния” му произход. Въпреки това образът му е стоял почти 70 години на такава височина, гледайки света отгоре с усмивката, която му е била отнета. Липсата на блясък в очите му, които бяха сини, изглежда не беше се променила през целия му труден живот.
Ето и историята на Боби.
“Бай Васил като млад. И той хем е бил репресиран заради семейството на родителите си, останал без работа, отвсякъде прогонван, тръгва да позира голо тяло в Академията, едва се е прехранвал. Та оттам го извикали и го накарали да стои с вдигната ръка, модел за паметника. Почти половин век по-късно, вече много остарял, той идваше да позира в Художествената гимназия, едната му ръка беше полупарализирана и си я наместваше с другата като сядаше. Беше възпитан човек и обичаше децата. На стари години беше с променени черти, видно от снимката тук. Никакъв руски войник не би могъл да е бай Васил. Портрет на образован, невинно репресиран млад българин от проклетата комунистическа власт.”
