“Надявам се разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС) да бъде прието и в пленарна зала поради една много проста причина – това засилва независимостта на съда и отчетността на прокуратурата”, каза пред журналисти в парламента правосъдният министър Атанас Славов, който участва в заседанието на комисията по конституционни въпроси, на което бе приет на второ четене проектът за изменение и допълнение на Конституцията.
Очаква се промените да бъдат гледани на второ четене в пленарна зала на извънредно заседание във вторник. За да бъдат окончателно приети измененията в основния закон, те следва да бъдат разгледани и на трето четене.
Атанас Славов не изключи възможността въпросните изменения да бъдат атакувани пред Конституционния съд.
„Аз вярвам, че предложеното изменение ще устои, защото то отговаря на възприети стандарти и вярвам, че Конституционният съд еволюира в своята практика и си дава сметка за това, което се случва в момента и в нашата държава, и в Европейския съюз”, коментира министърът.
Той посочи, че в хода на разискванията в пленарна зала Министерство на правосъдието ще продължи да защитава тезата председателят на Върховния касационен съд (ВКС) да бъде изключен като възможност за избор за служебен премиер.
“Това крие риск да компрометира независимостта на съдебната власт, имайки предвид функциите, които са отредени на председателя на ВКС да председателства новия формат на ВСС, да председателства общото събрание на двата съвета. Не считам, че това предложение отговоря на стандарта на независимост на правосъдието”, добави министър Славов.
Относно възможността сегашният състав на ВСС и изпълняващият длъжността главен прокурор да действат още поне година, Славов каза, че има обективен процес, в който самите конституционни промени трябва да бъдат разработени на законово ниво.
“Ще има изцяло нов Закон за съдебната власт. Този процес отнема време. След като бъде изготвен законопроектът, следва задължителен един месец обществена консултация, изготвяне на пълна оценка на въздействието на законопроекта, гласуване в Министерски съвет и чак тогава ще дойде в парламента. Реалистично е това да стане в средата на март и е нормално изцяло нов законопроект да бъде приет в рамките от два до три месеца. Сроковете са реалистични”, коментира министърът.
Депутатът Златан Златанов от „Възраждане“ посочи, че тези промени следва да са обект на решение на Велико Народно събрание.
“Това са фундаментални изменения в основния закон на републиката, които са недопустими в този вид и съдържание. Ще отправим искане до Конституционния съд за отхвърляне на измененията, които така наречената „сглобка“ ще прокара, защото явно са се договорили за кадровите промени в съдебната власт с цел овладяване на цялата съдебна власт”, каза депутатът.
Доц. Наталия Киселова от обществения съвет към Комисията по конституционни въпрос каза, че в пленарна зала може да бъде коригиран списъкът от лица, измежду които президентът следва да избира за служебен министър-председател. По думите ѝ част от хората, които са предвидени – като председателят и заместник-председателят на Сметната палата ще бъдат в своеобразен конфликт на интереси. По отношение на председателя на ВКС има възражение от самото ВКС и смесване на разделените власти.
Доц. Киселова коментира още, че и разпоредбите, свързани с квалифицираните мнозинства също могат да бъдат атакувани пред Конституционния съд.
“Става въпрос за приетите текстове, според които Народното събрание избира независими регулаторни органи. В текста е предвидено, че решенията за избор се приемат с мнозинство от две трети от всички народни представители, когато това е предвидено със закон”.
