Плановете за увеличението на минималната заплата ще наложи увеличаване на цената на предлаганите стоки и услуги, за да може да бъде запазен персоналът в размера, който е. Това каза Добри Митрев – председател на Управителния съвет на Българската стопанска камара (БСК) при представянето на пресконференция на проучване сред членовете на Камарата за бизнес климата през тази и очакванията за 2024 г. Проучването е направено в периода 10 ноември – 10 декември сред 784 фирми от цялата страна и се прави за деветнадесета поредна година.
Във връзка с плановете за увеличение на минималната заплата почти половината от анкетираните посочват, че ще калкулират този допълнителен разход към цените на стоките и услугите, сочат данни от проучването, предаде БТА.
Според него около 16 на сто от анкетираните са посочили, че ще увеличат само възнаграждението на наетите на минимална заплата и ще запазят възнаграждението на останалите. Едва 15 на сто от анкетираните твърдят, че промяната на минималната заплата няма да се отрази на благополучието на компанията, а повече от една четвърт твърдят, че това ще ги принуди да повишат всички заплати в предприятията, това обаче няма да е поносимо за фирмите и по тази причина някои от тях предвиждат и намаление на персонала, посочи Митрев.
Друг проблем, открояващ се в тазгодишното проучване на БСК, е свързан с ръста на оплакванията на бизнеса за корупционен натиск. През 2022 г. този дял е бил 30 на сто, докато за 2023 г. анкетата отчита, че 59 на сто от респондентите са споделили за такъв натиск, каза Мария Минчева – заместник-председател и член на Управителния съвет на БСК.
В оценките си за институциите бизнесът поставя като лидери по одобрение президентството, общините и НАП, каза Митрев. Деловите среди дават положителна оценка на намалението от три на два дни на болничните, които ще са за сметка на работодателите, на въвеждането на електронните на ваучери за храна. Неодобрение среща приравняването на гражданските договори към трудовите за данъчни цели и автоматичното определяне на минималната заплата като 50 на сто от средната, каза Митрев. В проучването се отчита известно колебание по отношение на постоянното запазването на диференцираната ставка от 9 на сто за ресторантьорските услуги, за актуализирането на данъчните оценки на имотите на всеки две години и за увеличението на максималния осигурителен доход, каза председателят на БСК.
В проучването се отчита устойчива тенденция на положително отношение към присъединяването на България към еврозоната, като относителният дял на тези, които не могат да преценят, се е прехвърли към тези, които имат положително мнение към присъединяването.
В условията на неясни перспективи, бизнесът запазва висока степен на песимизъм и плановете му за бъдещето са твърде предпазливи и подчинени на прагматизма. Това е един от основните изводи от проучването. Бизнесът и тази година изразява основните си притеснения за 2024 г. в няколко направления, свързани с ръста на цените на енергийните ресурси и суровините, инфлацията.
Четиридесет и три на сто от участниците в анкетата на БСК очакват икономически спад през 2024 г., а други 23 на сто не очакват промяна.
Мнозинството от анкетираните виждат рисковете пред развитието на българската икономика в очакван ръст на цените и инфлацията, фискалната и регулаторната тежест, покачващата се цена на труда, каза Митрев. Притесненията на деловите среди се дължат основно на продължаващите кризи, провокирани преди всичко от войната в Украйна, а в национален план – проблем създават политическите турбуленции, водещи след себе си нестабилност, неяснота, невъзможност за прогнозируемост и планиране, сочат още изводите от анкетата.
Липсата на работна ръка, бюрокрацията, регулаторната тежест и недостатъчният брой електронни административни услуги, често променящата се нормативна уредба са сред основните пречки за бизнеса.
Очакванията за покачване на цените и в частност на цената на труда кара повечето работодатели – 67 на сто, да включат в плановете си за 2024 г. ръст на заплатите. Всеки пети планира запазване на нивата на заплащане, а 9 на сто все още не са решили.
За първи път днес БСК представи и своя индекс “Ефективност на икономическата политика” (BIA Index), който обхваща т.нар. “Образцов триъгълник на икономическата политика”, включващ три стълба: стимулиране на инвестициите, провеждане на структурни реформи и осигуряване на отговорни фискални политики. BIA Index измерва развитието на страната ни именно в тези три направления: “Инвестиции и иновации”, “Реформи и институционална среда” и “Ефективност на бюджетната политика”. Новият индекс беше представен от доц. д-р Щерьо Ножаров – икономически съветник в БСК. По стълбовете “Инвестиции и иновации” и “Реформи и институционална среда” България изостава значително спрямо страните от ЕС-27, а по “Ефективност на бюджетната политика” страната ни е в долната част на ранкинга на ЕС , въпреки частичното подобрение през 2022 г. спрямо предходната. Индексът на БСК “Ефективност на икономическата политика” отчита, че България е на последно място сред страните от ЕС-27 през 2021 г. и през 2022 г.
