Драги сънародници, тоест, онези няколко милиона, които зависят от решенията на 10 души в политиката и 10 души в бизнеса: изниза се една твърде, твърде неприятна година, дори за бити кучета като вас.
Световна пандемия и локална простотия – колко от вас, дори най-черногледите, можеха да предвидят това при предишната наздравица? Чудим се как да разкажем за всичко от последните 12 месеца. Да опитаме само с две изречения.
Изречение номер едно: В началото на годината проф. Кантарджиев леко ви успокои, че балканският ген е голяма работа и сме много здрави и могъщи, въпреки че имаме най-лошата здравна система и най-ранната смъртност.
Изречение номер две: В края на годината станахме номер едно по жертви на глава на населението от коронавирус. И там каквото беше – трите “д”-та. Не че Кантарджиев е виновен. Просто казахме, че ще разказваме годината накратко, а най-накратко беше това. А то, впрочем, е класически балкански преход – от тупане в гърдите към кашляне в гърдите.
Вие сте любители на рекордите – и ето, че през 2020-та поставихме още един рекорд, по смъртност, за да го прибавим в златната колекция и да я носим гордо. Окончателно емигриралите лекари станаха малко повече, а на тези, които останаха, заплатите им се качиха с малко повече. Разбира се, с голямо закъснение: но в медицината може да се изчака, понеже е – съдим по грижата за нея – маловажна професия.
Но не е прилично да показваме само лошото, затова ще кажем и нещо хубаво. Хубавото е: правителството се задържа на власт. Това е постижение, което ако днес ви се струва нещо принципно нормално, значи сте забравили за всички слаломи, през които то мина, за да се задържи. Велико народно събрание, протести, пандемия, шкафчета, Мата Хари, записи, каскети, Барселони – може да ги изброявате като ласмаги-джасмаги, но вече няма даже кой да ги възпява, понеже дори чалгата се отказа да бъде хроникьор на прехода и предпочете безопасните зони на безопасната простотия.
Какво да правиш: stay safe е сложен слоган и засяга не само коронавируса, а всичко останало. Силно се надяваме да сте отмъкнали няколко хубави седмици през лятото и също да не са ви отмъкнали прекалено много пейки през пролетта. Живяхте от брифинг до брифинг и от локдаун до локдаун, в менгемето между Мутафчийски и Мангъров, между Световната здравна организация и световната здравна конспирация. Чипът царят така и не го смени, затова с цялата работа се зае Бил Гейтс, въпреки че ако чипът ви работеше малко по-добре, отдавна щяхте да се захапали, че сте чипирани от момента, в който сте активирали смартфона си, но кой да гледа Едуард Сноудън, когато има Гала и “Фермата”.
Но нищо – по стара традиция продължаваме напред – като Кобрата, и нагоре – като националния отбор по футбол, с надеждата, че най-доброто предстои. Наздраве!
(Дунавско хоро, кво да праиш)
