Водачът на Републиканците в Русе: Не съм си купил листата, Цветанов искаше просто помощ

Петър Дяков е областен координатор на “Републиканци за България” за Русе и водач на листата на партията за предстоящите парламентарни избори. Роден е в Бяла и израснал в Русе, имам собствен бизнес в България и в САЩ.

Г-н Дяков, вашата история е повече от интересна. Свързвате се с Цветан Цветанов, за да установите контакт с Павел Вълнев за дарение на църква и за съвместен бизнес, а накрая ставате кандидат за депутат. Как се случи това?

– От 2009 година следя политическия живот в България. Няма статия в повечето големи издания, която да не съм прочел. Ако ми е интересно, съм чел и коментарите. От това смея да твърдя, че имам много голям запас от информация за много от водещите политици от 2005 година насам. Имам частна библиотека от 2000 книги, свързани с политика, движение на пари, религии… В този свят няма нищо случайно. Най-добрият източник на информация са книгите. Бях готов да създам партия “Дяк”. Моята фирма в България се казва така, на нея дядо ми е управител. Истината е, че аз се подготвях за местните избори, които предстоят и моята цел беше да спечеля кметския стол в Бяла или в Русе. Това за мен щеше да е огромно удовлетворение. Причината да замина за САЩ е политиката.

-Свързвате Цветанов с книгите и затова сте в “Републиканци за България”?

-Не, Цветанов няма нищо общо с книгите.

-В едно интервю казвате, че той е вашият политически идол. Защо?

-Да. На 12-годишна възраст имах план какво ще уча и какво ще завърша. Моята майка е административен съдия, кариерата й не е започнала веднага след завършване на училище. Тя на 30 години влезе в системата на МВР. Първо беше адвокат, после дознател, беше съдия в Попово, пътуваше всеки ден. Когато дойдохме в Русе да учим след 7-и клас, тя беше дознател в Бяла, а баща ми работеше във ветеринарната лечебница. Това са хора, към които имам дълг никога да не им злепоставям името. Ние сме с една фамилия, ние сме едно семейство. Нормално е децата да се свързват с родителите си.  В момента баща ми е директор на Агенцията по храните, а майка ми е административен съдия. Всичко това е постигнато с много труд. Моят успех в Америка е постигнат с много къртовски труд. Ако тръгна да говоря какво и на каква цена съм постигнал в Америка, ще се възприеме погрешно от обществото. Трудно е да се повярва, че такова нещо е възможно да се направи.

Цветанов е мой идол от работата си в МВР. Бях приет на предварителни изпити, не бях най-добрият ученик. Смея да твърдя, че нямаше по-лош ученик от целия ни випуск и затова моята диплома беше дадена последна, а бяхме 190 човека. Цветанов за мен направи невероятни неща, които бяха високи рискови. В годините, в които той ръководеше МВР, в България се случиха много промени, които към днешна дата се виждат – колко отвлечени хора, колко разстрела е имало и на него какво му е коствало като човек с три деца.

За мен голяма личност е и Павел Вълнев. Той е примерът как човек може да отиде някъде и да постигне нещо, което надали втори българин ще го направи…

-Павел Вълнев се отказа от “Републиканци за България”. В социалните мрежи обяви, че напуска проекта.

-Напуска проекта, но създава собствен, който не е свързан с политика.

-Почти всяка партия така започва своя живот.

-Има ли граждански проект, който не е свързан с политика? Нито един интелигентен човек, с който общувам, не може да ми даде такъв пример.

-Тоест на следващите избори може да бъдете конкуренти?

-Това времето ще го покаже, но искам да дам пример, който русенци ще разберат. Човекът, който събра най-много преференции, се отказа веднага от изборите. Искам да благодаря и да похваля чрез вас г-жа Муртезова  (бел. ред. Алисе Муртезова се отказа от листата на ГЕРБ-СДС в Русе на предстоящите избори, тя е адм. директор на частната болница в града). Тя спаси хиляди човешки животи в русенска област и не дели хората на етноси, на партии, на бедни или богати. И двамата ми дядовци оцеляха заради грижите, които положиха в болницата. Не много хора биха направили това, което тя направи – малко преди изборите се отказа от листата. Павел Вълнев имаше и този вариант. Ако той беше излязъл като представителя на “Да, България” в Русе или госпожа Муртезова… Това бяха двата варианта за напускане и всички да разберат тяхното послание… Господин Вълнев излезе след като бяха регистрирани листите в РИК. След като получих предложението да съм областен координатор и водач поисках от централата да ми покажат информация за членската маса, за да видя колко хора са напуснали след изборите. Не е тайна, че много хора имаха очаквания за гръмко влизане в политиката, че Цветанов ще направи гръмки неща…

-Много общински лидери на партията напуснаха, което е показателно.

-Те са работили за тази партия, не знам дали сега ще го направят отново. Всеки е свободен да прави каквото иска, но на тяхното място са дошли нови хора. Имах честта да обиколя с господин Цветанов за три дни офисите в Силистра, където съм на второ място, Добрич, Шумен, Разград и Търговище. Там има едни невероятни хора, повечето млади, които са си от районите.

Предизборната кампания е един месец, всички партии казват, че работят за България. След това техният дълг е да отидат в парламента и да работят за хората. 45-ият парламент се доказа като най-краткият, като първият, който не състави правителство. Депутатите в него показаха, че всеки гледа собствения интерес, но не и България. Не може поне една актуализация на бюджета да не се направи. Поне да бяха пуснали 1,3 млрд. лева, които бяха предвидени. Другите европейски страни вече ги усвояват. Коронавирусът свърши, аз съм щастлив, че заболеваемостта падна. Тази коронакриза има много последствия за бизнеса, всеки е теглил кредити, включително общини и държави. Това се усеща във всяка една сфера и човек. Трябваше парите да се усвоят, пенсионерите да си получават по 50 лева отгоре, да продължи мярката 60:40, те не го направиха. Това за мен е парадокс. България не е заможна държава, не може през два месеца да има избори. Тези огромни разходи можеше да отидат за развитието на България, за болници, за инфраструктура. Сметнете колко пари ще се изхарчат от 4 април до президентските избори. Това е една лудост.

В началото на разговора наблегнахте на семейството си. Прави впечатление, че държите на патриархалния модел. Какво търси такъв човек в най-проатлантическата партия у нас?

Винаги съм бил привърженик на демокрацията. За съжаление такава, каквато има в развитите страни, няма в България. Не е тайна, че всеки втори или трети в политиката у нас от 89-а година има личен интерес. Не може едно електронно управление, което може да го направят хора, които са завършили току що университет, да не може да се направи вече 15 години. Това бавене, тези опашки, чакане, на много места хората злоупотребяват с власт, трябва да изчезне. Това са грешни пари. Аз съм човек, който ръководи няколко фирми в различни сфери в България и Америка, доказал съм, че знам как да си управлявам парите, позициите, хората и как да направя клиентите си щастливи.

-Не отговорихте на въпроса. Какво прави човек като вас в Републиканци за България, която е проатлантическа партия? Цветанов дори прекара част от предишната предизборна кампания в САЩ. 

-А какво против имане за атлантическата партия. Това е стратегия. Не съм привърженик на САЩ, не съм казал, че те са номер едно. Давам ги за пример, защото съм бил там и съм видял. Има много нации и етноси и всички работят по едни и същи правила. Нямам против нито една държава. Който иска да помогне на България е добре дошъл. Като казвате атлантическа партия, да не мислите, че имам против Русия или Китай?.

-Цветан Цветанов е сред най-дръзките русофоби у нас.

-В момента разговаряте с Петър Дяков от Русе.

-Но Цветанов е ваш политически идол.

-Казах ви мотивите си. Спечели ме с работата си в МВР. Не е тайна за цяла България кой създаде всички структури на ГЕРБ. Каквото е обещал на местните организации, го е направил.

-Този ефект го няма и в Републиканци за България. Много местни лидери го напуснаха след изборите.

-Това нещо в ГЕРБ не го е направил за пет месеца. Ако мога да си създам перфектен сценарий – първо ще искам да се състезавам на местни избори, да си изградя структури и след това да се явя на парламентарни избори. Това, което той постигна като резултат, беше показателно. 40 хиляди гласа не са малко.

-На фона на заявените преди изборите 500 хиляди гласа?.

-Той никога няма да каже, че се впуска за 40 хиляди гласа. Дори тези 40 000 гласа показаха, че въпреки всичките неща, които се случиха с него през последните 15 години, хиляди го подкрепят. Сигурен съм, че няма кой да ги понесе в България и да излезе два пъти оправдан от съд.

-В интервю казвате, че Цветанов ви е предложил да се включите в партията, за да му помогнете. Това означава ли, че вие сте един от спонсорите на Републиканци за България след като Павел Вълнев не е в проекта?

-Никога няма да отида при моите приятели и да им кажа да ми дадат ядки или колбаси, например. Аз съм казал още с влизането си в политиката, че финансови средства не търся. Разбира се, ако някой иска да помогне, може да направят дарение на партията, аз пари не искам. Знам, че моите приятели с възможности са направили дарения, аз също съм направил. С Павел Вълнев и брат му Румен не се сравнявам, нямам техните възможности. Не искам да съм наследникът на Павел Вълнев в тази партия. Направил съм дарение, този офис е нов, аз съм го обзавел, офиса в Бяла също аз съм го обзавел. Той под помощ не е искал финансова помощ, попита ме дали имам възможност да помогна в Русе за изборите. Помощ може да се опише по много начини. В политиката помощ не трябва да означава колко гласа или пари ще дадеш. За съжаление много хора така го разбират.

-Преди няколко месеца в медиите се твърдеше, че Павел Вълнев си е купил партия. В момента Вие купихте ли си листата на партията в Русе? Споделихте, че сам сте я подредил, те са ваши хора, няма нито един от структурата.

-Хората, които бяха в листата на предишните избори, са изключителни личности, направиха завиден резултат на базата на цяла България…

-А защо не намериха място в листата и на тези избори?

-Защото пожелаха да направят път на млади хора, те са плътно с мен. Помагаме си. Нали не си мислите, че човек може да стои в партията месеци и да си тръгне, поне от етична гледна точка.

-Господин Вълнев го направи…

-Господин Вълнев не го направи. Защо акцентирате на него?

-Защото той е причината да влезете в тази партия.

-Не е само той причината да вляза в партията. Казах ви, че съм силно впечатлен от него още от 2016 година, когато живях и работих 8 месеца в предградие на Чикаго. Лично аз му благодаря много, защото е направил много за българското общество там. Има много преуспели българи в Чикаго, които помагат, но не и в такива размери.

Очаквате ли да влезете в парламента този път и как бихте помогнали на Русе?

-Аз играя за победа в Русе. Стратегията ми е за победа, не за участие. Много са нещата, които са направени за Русе, но са и много нещата, които е можело да се направят. В Добрич не бях ходил, В Шумен не се бях разхождал, сега успях да оценя, че Русе е в добро положение. Това, което направи Пламен Стоилов, до голяма степен преобрази града.

Належащи са няколко проблема, които всеки обещава да реши. Не искам да бъда популист, но искам да намеря начин международни инвеститори да дойдат и да създадат работни места. Това ще подтикне хората да се върнат в Русе.

Трябва да се стимулират хората да останат по родните си места, защото там им е коренът, там им е силата. Като човек, който е преместил над 4000 семейства в САЩ, мога да кажа, че щастливите ми клиенти се местят, защото имат по-голямо семейство или са си отгледали децата и се местят близо до тях. Имам възможност да отида да живея във всяка една точка в света, но за мен Русе е градът, в който бих живял и създал семейство. Бягането не е спасение и алтернатива. В САЩ си разширявам бизнеса, не си затварям вратите, но влизам в едно предизвикателство, за да видя какво мога да направя за Русе. Но преди това трябва да вляза в парламента, а за да вляза, трябва да влезе цялата партия. Към момента не искам да давам кухи обещания.

Инфраструктурата е много подобрена в областта, но  изключително важен приоритет е пътят Велико Търново – Русе, изграждането на още един мост с Румъния. Това ще отпуши трафика. Това ще мотивира инвеститорите да дойдат. Всеки един от тях ще търси сигурност, доверие във всички институции. Затова са нужни хора в парламента, които биха го направили. Стъпките са елементарни – електронно управление и честен съд и прокуратура.