Църквата чества днес Въздвижение на светия Кръст, народът ни нарича празника Кръстовден. Имен ден имат Кръстьо, Кръстина и производни от тях имена, както и Ставри.
Преданието разказва, че през 326 година царица Елена, майка на Константин Велики, посетила светите места в Палестина, за да открие гроба Господен и светия кръст. По указание на един стар евреин започнали да копаят и открили три кръста. На мястото наредила да се построи Божия храм “Въздвижение”.
Всяка година в нощта срещу Кръстовден вярващи посещават Кръстова Гора, където според преданието се съхранява частица от кръста, на който е разпънат Исус Христос. По традиция християните нощуват на това място, тъй като то е известно с необичайно силната си енергия.
По време на богослужението в църквата, свещениците изнасят кръста в средата на храма, за да се поклонят вярващите.
В народните вярвания Кръстовден води есента и гроздобера. Смята се, че от днес Слънцето се връща към зимата, денят и нощта се кръстосват и студът наближава. На Кръстовден се спазва строг пост и не се яде нищо червено – червен пипер, домати, репички, червени ябълки.
На трапезата се слагат грозде, печена тиква, обреден хляб и други – само постни, храни.
Освен на 14 септември, Св. Кръст се чества в Третата неделя на Великия пост Кръстопоклонна и на Разпети петък.
