Станимир Бояджиев е председател на Студентския съвет в Русенския университет, където е завършил право, а в момента е докторант. От 2018-а е член на Изпълнителния съвет на Националното представителство на студентските съвети, а от 2020 година е заместник-председател на съвета. През същата година е избран да представлява България в Европейския студентски съюз, а от месец май 2021 година влиза в неговото ръководство.
Преди броени дни стартира новата академична година в Русенския университет. Как работи Студентският съвет към него?
Студентският съвет се състои от представители на всички факултети и филиали – общо 43-ма души, които задено обсъждат различни въпроси. Организират се различни мероприятия, но предвид онлайн обучението, това в момента не се случва толкова често. Сега гледаме оптимистично, че ще се върнем към нормалната си дейност.
С какво помага фактът, че председателят на Студентския съвет на РУ е и зам.-председател на Националното представителство на студентските съвети и е в ръководството на Европейския студентски съюз?
Това дава по някакъв начин възможност гласът на русенските студенти да бъде чут на по-високо ниво. Ние сме член на Националната студентска организация и като такива активно участваме в нея. Съвпадение е, че съм избран за зам.-председател. Считам, че това е в плюс на нашите студенти. Например миналото лято се отпуснаха целеви средства за общежития. Успяхме да се преборим единият блок в Русе да бъде финансиран. Очаква се да бъде открит на 1 ноември, текат завършителни монтажни дейности. Гледаме да бъдем цяла общност, независимо, че съм представител на Русенския университет, гледаме картинката на национално ниво и не делим университетите на наши и ваши, частни или държавни или малки и големи. Откликваме на всякакви сигнали от всички висши училища в страната.
За какво най-често се обръщат студентите към вас? С какво може да им бъдете полезни?
-Различни са казусите и са от всякакво естество. Всяка година най-актуални са темите, свързани със социално-битовите въпроси – стипендии и общежития. Тъй като Студентският съвет участва в органите, разпределящи местата и в самия процес по събиране на документи, настаняване на студентите, отделно за стипендиите, които се раздават всеки семестър. Разбира се, има и други теми, като проблеми в дадени специалности. Последно ни бяха потърсили в края на лятото студенти, които имаха проблем със защитата на дипломните работи. Бяха насрочени на прекалено ранен етап, ние имаме механизъм, по който да лобираме, за да се удовлетвори тяхното желание, за да имат повече време за подготовка.
-Има ли как да повлияте за семестриалните такси, които се утвърждават от МС?
Всяка година коментираме този въпрос, таксите се предлагат от академичния съвет на висшето училище, там сме представени със седем човека от 45. Нямаме мнозинство, но сме глас, който все пак се чува. Наблюдава се трайна тенденция за повишаване. Това, което успяхме да издействаме е повишаването да не бъде сериозно и драстично. Има университети в България, които си вдигат таксите с около 100 лева. Ние гледаме да балансираме и повишаването да бъде в рамките на до 10-20 лева. Имаше казус преди година с таксите за платено обучение, тъй като промениха закона. Изведнъж много рязко се вдигнаха таксите на студентите, които учат в платена форма. Там успяхме да задържим таксите на студентите, които са в заварено положение, да си останат на същите нива. За съжаление буквата на закона се спазва от всички университети за новоприетите студенти. Все пак успяхме да защитим колегите, които са дошли на една такса за обучение и да могат да изкласят на същата. Генерално и вчера имахме среща с министерството на образование и поставихме въпроса при евентуално онлайн обучение дали има механизъм таксите на студентите да бъдат намалени. Това е много сложен процес, тъй като минават през постановление на МС, което се гласува през месец април и влиза в сила от месец септември. Имаме подкрепа, че при преминаване на дистанционно обучение ще се търсят подобни варианти. Когато студентите не са в университета, учебното заведение има по-малко разходи. Разбира се, голям процент от бюджета на университетите отива за заплати.
-Преди дни стана ясно, че ректорът на Русенския университет получава над 8 хиляди лева на месец. Нормална ли е тази заплата?
-Заплатите на ректорите бяха реформиране неотдавна. Те са комплексни, личното ми мнение е, че има резон в тях. Защото това не е заплата, базирана на ректор. Всички хабилитирани лица взимат заплати на постоянен трудов договор, отделно имат други вменени ангажименти като декан, ректор и т.н. Отделно спрямо българското законодателство, всяка една научна степен, която им бъде присъдена след тромави процедури, носи със себи си увеличение. До някаква степен е нормално.
Но звучи стряскащо.
Звучи стряскащо, защото се прави паралел с постоянното вдигане на таксите. Има места, на които са страшно високи, това си е политика на висшето училище и ние не можем по никакъв начин да я реформираме. Все пак беше канализирано по някакъв начин. Преди години имаше различни информации в медиите за много по-високи нива на заплащане.
-Студентският съвет се издържа с бюджета на университета. Ръководството му получава ли заплата?
-Не, ние сме изцяло доброволна организация. Ръководството по никакъв начин не е обезпечено финансово. Това е един от принципите, който е практика в студентското самоуправление в България и в Европа. Бюджетът, който използва Студентския съвет, е дефиниран в Закона за висшето образование, като е до 1% от таксите на студентите в университета. Сумарно на цялата картинка не е голяма сума, но тя се изразходва от колективния орган, като се връща отново при студентите под формата на различни дейности, награди за успешни студенти, представяне на различни състезания, специални стипендии.
Изминаха няколко месеца от мандата ви в Европейския студентски съюз. Какво успяхте да свършите и има ли разлика между националното представителство и европейския съюз?
Разликата е огромна, защото говорим за една много по-голяма маса студенти, говорим за милиони студенти, които защитаваме. Бях избран през месец май от общото събрание и вече трети месец работя с новите ми колеги. Основно аз съм човекът, който се занимава с програма “Еразъм” в рамките на Европейския студентски съюз. Там има много предизвикателства.
-Получавате ли подкрепа от българския еврокомисар Мария Габриел, която отговаря за програмата?
Имаме комукинация с българския еврокомисар. За съжаление такава среща все още не е проведена заради изключително интензивната програма, която има г-жа Габриел. Планира се през следващите месеци да се случи. Колегите бяха доволни, че български студент участва, тъй като комисарят е от същата държава. Всичко е много динамично, предвид пандемията много се промени дейността на студентските организации, всичко премина дигитално и наблюдаваме един отлив на желание. Самите студенти стоят пред едни компютри, няма го контакта между хората, което крепеше тези организации. Надявам се, че скоро всичко ще се върне към нормалното./Ruse.news
