В рамките на няколко месеца партията на Слави Трифонов преживя истински възход и истинско падение. От първа политическа сила, социолозите вече дават на ИТН четвъртото място, въпреки че от формацията отричат смисъла от тяхната работа. Но за този бърз изгрев и най-вероятен залез те могат да винят само себе си.
„Има такъв народ“ имаше всички възможности да доведе новия месия, който българите толкова чакат. Предпоставките бяха много – от отказа на съда да регистрира първия вариант на партията, който ги представи в очите на хората като неудобните и онези, от които партиите на статуквото се страхуват; през довеждането на политическата сцена на нови експерти и позицията „на нож с всички медии“; та до причудливите гафове и забавни скандали, които ги направиха още по-популярни. След първите избори всички затаяваха дъх пред телевизорите, когато на екрана се появеше Тошко Йорданов в очакване да разкрие поне малка частичка от енигмата, която тогава представляваше ИТН. Те бяха чудесна опозиция, но се провалиха в най-важното – изпита по политика.
До победата си на вота през лятото партията на Слави Трифонов играеше картите си както трябва. И когато дойде моментът за правене на политика в истинския смисъл на думата, всичко тръгна надолу. Още с представянето на първото кандидат-правителство доверието в ИТН започна да се топи. Точно там някъде се зароди разочарованието у избирателите. С предлагането на противоречивата фигура на Николай Василев за премиер партията започна да губи шансовете си да управлява още преди реално да ги е получила. Още тогава пролича липсата на политически опит у Тошко Йорданов и неговите хора, които организираха пресконференция, на която Василев да представи визията си за управление, когато вече се бяха отказали от него. Това може да влезе в учебниците по „Връзки с обществеността“ като чудесен пример за това как не се прави пиар.
Но ако първата грешка суверенът може да подмине с айнщайновото, че който не пробва, той не греши, то със следващите ще става все по-трудно. Вторият пирон, който ИТН сами си забиха в ковчега, беше Петър Илиев, когото поставиха начело на две различни министерства в двата кандидат-кабинета. Не знам с какво юристът си е заслужил мястото в списъка, но дори и Бойко Борисов махаше министри, когато срещу тях се лееха компромати. А нежеланието на Слави Трифонов и хората му да признаят грешката си с Петър Илиев отчупи още един голям клон от дървото с избирателите им. От ИТН така и не можаха навреме да разберат, че хората вече искат честни, почтени, възпитани, психически здрави и умни хора и не са готови да правят компромис. Арогантното, агресивно и махленско поведение отдавна не минава метър.
Като трета голяма грешка на ИТН в политическия живот може да отчетем нападките към бившите служебни министри Асен Василев и Кирил Петков. С това те направиха най-големия подарък на ГЕРБ и Бойко Борисов – скъсаха всички възможности за съставяне на правителство на партиите на промяната. За хубаво или лошо по някакъв начин Асен Василев и Кирил Петков успяха да спечелят сърцата и доверието на голяма част от суверена и и слепият можеше да види, че той очаква да продължава да ги вижда в управлението на държавата. И всяка атака срещу тях точно в този момент няма как да не се окаже в ущърб на атакуващия. И е необяснимо защо именно ИТН подхванаха темата за двойното гражданство и кражбата на интелектуална собственост.
Кой спечели от неумелите политически ходове на ИТН? Безспорно има двама сигурни печеливши и един евентуален. Първият голям победител е президентът Румен Радев, който назначи ново служебно правителство с почти същите министри. Вторите са вече споменатите Асен Василев и Кирил Петков, които на следващите избори ще „крадат“ гласове от всички протестни партии. А евентуалният е Бойко Борисов, пред когото се отвори трети шанс да изведе ГЕРБ като първа политическа сила и да се върне на бял кон по един или друг начин.
Въпреки всичко ИТН изигра своята не малка роля в политическия живот у нас. Именно Слави Трифонов направи това, което другите нямаше шанс да направят – детронира ГЕРБ от властта. Ако не беше ИТН, никога нямаше да блеснат фигурите на Асен Василев и Кирил Петков например. Ако не беше ИТН, по всяка вероятност отново премиер щеше да е Бойко Борисов. Ако не беше ИТН, нямаше да гласуват толкова сънародници в чужбина. Ако не беше ИТН, много българи още нямаше да са гледали нито едно заседание на парламента. Ако не беше ИТН, старата сграда на Народното събрание щеше да е просто музей.