Електронното преброяване у нас започна с фалстарт и се препъна на финала. А изглеждаше проста задача в 21 век и то в страна, която се слави с бързия си интернет. Уви нещата не се случиха точно така.
По традиция – проблемите започнаха още в началото
Електронното преброяване стартира с хакерска атака и в продължение на часове желаещите се бореха със системата, за която НСИ плати скромната сума от 2,5 млн. лв. без ДДС. Въпреки затрудненията, ни увериха, че място за притеснения няма – данните ни са защитени. Много смело твърдение, при положение, че всички помним гафа на НАП, но хайде няма да се заяждаме този път може и да се размине.
След няколко опита да се регистрирам, успешно отварям анкетата и започва борбата с въпросите. Тичам с рулетката нагоре-надолу, за да меря кухнята, тъй като от НСИ силно ги вълнува колко точно място заемат хладилника и печката у нас. Преброявам всички в домакинството, прилежно отбелявам всичките им религиозни възгледи и накрая с облекчение натискам „Изпрати“. Готова съм!
Ето че четирите години в университета, чакането по всевъзможни гишета на българската администрация и опита ми със сваляне на филми, музика и игри от знайни и незнайни торент сайтове най-накрая се отплатиха.
Да, но не съвсем…На екрана се появява съобщение с код, който трябва да предам на преброител, който ще ме посети! Леко изцъклям очи…ама аз нали току-що се преброих, нали уж така пестя и моето време, и това на преброителите на НСИ. Нали така избягвам контакт насред поредна ковид вълна. Нали току-що им изпратих всичките си данни и точно те ми изпратих код – защо трябва да им го давам отново? Все логични въпроси, но до един не получават отговор.
Листче тук, листче там
Не съм единствената, сблъскала се със злия гений зад електронното преброяване. По вратите на съседите ми започват да се появяват листчета с въпросния код, понеже не е ясно кога точно въпросният преброител ще стигне до нашия блок. Преброителите обаче също започват да оставят листчета – по едно на всеки вход. На бележката има телефон за връзка, на който ние вече преброените да изпратим кода и данните си. Оставям настрана колко сигурно е да пращам данните си на случаен телефон, оставен на листче…дотук със защитата на данните ми.
Оказва се обаче, че моят блок е от онези, които дори няма да имат щастието да бъдат посетени от преброител. Вместо това онези смелчаци като мен, които са решили да спестят времето на НСИ, ще трябва да отделят от своето, за да предадат кода си в преброителен пункт.
Толкова за електронното преброяване. Историята малко ми напомня на филма „Преброяване на дивите зайци“. Близо половин век по-късно броим не зайци, а хора и то „по интернет“. Ситуацията обаче не се е променила особено. Организацията пак е „абсурдна“, бюрокрацията – на ниво и всичко това след година отлагане (заради пандемията) и проведено пробно преброяване.
Два милиона и половина за почти електронно преброяване. Напрево ме е страх да разбера протича традиционното.
