Велико Минков разкри, че всичко в парламента е театър

Вече бившият народен представител от “Продължаваме промяната” – 30-годишният Велико Минков, пожела на депутатите, “ако имат възможност, да бъдат велики българи”, и след това напусна парламента. Роден е на 20 юли 1991 г. в Исперих, учил “Компютърни науки” в СУ. Програмира криптовалути. Студент е на Кирил Петков и Асен Василев от Харвардските курсове в СУ. Казва, че си е тръгнал от НС по лични причини. Мечтае да види НС реформиран, да заседава без смартфони или изцяло онлайн. Единственият гласувал “въздържал се” за мораториума, защото му било некомфортно да натиска копчето за нещо, което не е видял написано на текст как изглежда. Не иска да ходи в изпълнителната власт и си остава активен гражданин на Русе.

– Защо решихте да напуснете парламента? Не Ви ли беше интересно това, което правят депутатите, или се разочаровахте толкова бързо?

– Естествено, че ми е интересно. Аз съм обявил, че причините ми са по-скоро лични. По време на кампанията вече знаех, че в личен план не мога да си позволя на този етап да ставам народен представител, обаче вече беше късно да се разместват листите и другия вариант, който видяхме, който предпочете Бойко Борисов – той се отказа пред ЦИК преди да се закълне. За мен това е противоконституционно, тъй като мандатът на народния представител започва да тече от деня на изборите, в които е избран, когато е избран първи път. И това отказване пред ЦИК, поне според това, което съм чел аз по дело №5 от 2001 г., ми изглежда, че е противоконституционно. Ако един депутат, който е избран за първи път в парламента, иска да бъде предсрочно освободен, трябва пред Народното събрание да си подаде оставката, а не пред ЦИК.

– Кирил Петков и Асен Василев, на които сте бил студент, не се ли опитаха да Ви задържат в групата или в изпълнителната власт?

– В нито един момент не съм ги търсил да си говоря с тях за оставката ми, а и няма смисъл, след като мотивите ми са лични. А и хората в екипа знаеха, че изпълнителната власт не е работа, с която искам да се занимавам.

– Защо смятате, че Ви е рано да бъдете депутат?

– Заради личните причини, не за нещо друго. Смятам, че ще се справя с работата в НС.

– Колко дни бяхте депутат всъщност и какво успяхте да направите за това време?

– Мисля, че в три или четири заседания съм участвал.

– Освен речта ви накрая, изказвали ли сте се по някой въпрос?

– Нямал съм други изказвания. Ефективността на парламента е изключително ниска, защото този формат, който имаме на парламент, където някой излиза на трибуната, говори пред 240 души, този формат е отпреди 20-и век. След това се появяват камерите в НС, а вече последните години се появяват и социалните медии, които много бързо раздухват това, което е казано в Народното събрание. Това, което видяхме в голяма част от изказванията, а и обществото го вижда това вече от години, е един вид театър. Излизат на трибуната хора да говорят неща, които не обогатяват дебата, имат за цел един такъв такъв пиар ефект – да възпроизведат едно клипче, отрязък за социалните медии с това, което са казали. Това, което са казали, не е за останалите народни представители, а за една външна аудитория. Това не е причина, която ме е отказала, напротив, личните са ми причините. Но в едно бъдещо мое участие, ако искам да участвам в парламента, за мен лично, а предполагам и за много други хора, които имат желание да променят нещо в България, е изключително демотивиращо да са в такава обстановка.

– Но все пак в парламента се говори, такъв е и френският корен на думата. Там се говори от трибуната, спори се, водят се дебати. Дори в английския парламент пазят традициите и не са преминали към това да говорят онлайн.

– Преди 20-и век единственият начин да стигне до всички информацията е бил да излезеш и да го кажеш пред всички. Затова е имало трибуна и са слушали всички останали, за да вземат информирано решението. Вече сме обаче в 21-и век и нещата са малко по-различни. Знам, че в предишни парламенти са забранявали телефони и смартфони да се вкарват в залата, защото фактически, реалната комуникация между народните представители става чрез смартфоните и тя не е публична. Тя не се показва на камерата, на камерата се показва просто един театър.

– Вие как го виждате да работи парламентът, как бихте реформирали работата му?

– Единият начин е да забраним смартфоните в пленарната зала и да се опитаме да се върнем в 19-и век, което не се получава. Другият начин е да си кажем – ами, добре, вече сме в 21-и век и комуникацията може да върви достатъчно комуникативно онлайн и в писмена форма. Защото тогава тези процедурни хватки с бавене на времето, с пиар речи от трибуната, ще се обезсмислят.

– Е, да де, но това е институция, няма как да премине в социалната мрежа, там се гласуват закони.

– Естествено, но ето какво имам предвид. Аз се занимавам с криптовалута. При работата с криптовалута през последните години нашумява едно нещо, наречено децентрализирана автономна организация. Децентрализираната автономна организация е структура, която позволява да бъдат взимани решения заедно, по демократичен принцип, с гласуване, с предлагане на решения, с отменяне. Това започва да се налага в дигиталния свят на наддържавно ниво вече. Не си говорим даже за старото разбиране за глобализъм, а за съвсем различно нещо във виртуалния свят. Това, според мен, ще се докаже през следващите години като нещо, което е ефективно и което младите, покрай криптовалутите, възприемат, и успяват да работят така.

– Тогава как ги виждате заседанията на парламента по този модел, само онлайн?

– Според мен този разговор е за едно Велико народно събрание. Защото от години го наблюдавам това нещо, аз го казвам като човек, който довчера не е бил политик, а обикновен гражданин. Виждаме как хора, които са били многообещаващи, влизат в парламента, но нищо не се случва, няма промяна. И това са отделни хора, които се раздават в парламента, но голяма част от времето им преминава в това да слушат едни безсмислени речи в едно безсмислено бавене на времето и личен пиар.

– А не е ли причината за тази неефективност на парламента не на формата му на функциониране, която според Вас е остаряла, а на качеството на хората в него?

– Точно така. Но нали знаете, че когато отвратените си заминат, остават отвратителните. До голяма степен и на това се дължи. Тази система просто възпроизвежда едни “отвратителни”, които хабят времето на останалите и държат някакви такива безсмислени пиар речи, на които няма смисъл да се отговаря. Те са един театър за навън, а реалната комуникация между народните представители става чрез смартфоните.

– А Вие видяхте ли във вашата група на ПП такава комуникация чрез смартфоните? Вашите депутати така ли комуникират?

– Естествено. Мисля, че е ясно на всички, че не трябва да отричаме новите технологии. Определено са по-полезни, отколкото да се връщаме в 19-и век. Когато имаме една опозиция, която нарочно бави времето, за да се изнервим и накрая да вземем някакво прибързано решение, тогава, естествено, че ние не седим и чакаме просто така, имаме си смартфони, комуникираме си помежду си. То е очевидно, че всички групи го правят това нещо.

– А Вие бяхте ли на гласуването на мораториума?

– Да, бях на мораториума, бях единственият “въздържал се” от нашата група.

– Защо се въздържахте? Прозряхте, че това е капан ли? Какво Ви накара?

– Не, просто ми беше много некомфортно да гласувам едно нещо, за което нямам текста пред себе си. Не беше изчистен текстът на това, което гласувахме, и съответно после се разбра, че става дума за 1 януари 2021 г. Не ми беше комфортно да гласувам по този начин и затова реших да се въздържа.

– Не Ви е била комфортна атмосферата в парламента, за да си тръгнете? Или сте бил по-непокорен от останалите?

– Не, аз вече бях обявил, че напускам Народното събрание няколко дни преди да гласуваме за мораториума. Не ги обвързвайте нещата. Обстановката в Народното събрание се вижда и отвън без човек да е вътре в парламента.

– А да не би тук да Ви е била много по-малка заплатата като депутат, отколкото това, което печелите от криптовалутата?

– Според мен наистина трябва да се вдигнат заплатите на депутатите, колкото и да е непопулярно това. Но, лично за мен това не беше някакъв основен мотив.

– А защо да се вдигат депутатските заплати? В обществото битува друго мнение – че вземат големи заплати. Какъв Ви е аргументът за това?

– За да се привлекат хора, които имат опит, а иначе остават в частния сектор и не искат да си жертват четири години по този начин и дори да прибягват до харчене на спестяванията си, само и само да влязат в парламента.

– Във вашата група повечето са млади хора. Подготвени ли сте да ковете закони, Вашето впечатление какво е?

– Първо, от 67 души ние имаме само един, който е бил депутат – Настимир Ананиев. Останалите са за първи път. Второто нещо, което се вижда, ние може да сме една четвърт от състава на Народното събрание, но нашите изказвания са може би по-малко от 10% от времето, през което се е говорело на трибуната, може би даже и към 5% от времето. В този смисъл, ние още не сме вкарани в този коловоз да играем играта на старите с тези процедурни хватки и губене на време и паир речи.

– Да, така е, но нямате пък и опита им, от друга страна.

– Да, но не сме обременени от тази система, която се оказа, че е порочна, вече не знам за коя година.

– От трибуната цитирахте Буров и призовахте депутатите да бъдат велики българи. Обаче смятате ли, че имаше такива в залата, към които конкретно сте насочили това послание?

– Това, което казах, беше: “Ако имате възможността, бъдете велики българи”. Човек си избира по какъв начин може да допринася и дали това ще го направи велик българин. И дали има възможността да го направи, защото в много от ситуациите няма тази възможност.

– А защо избрахте да цитирате Буров?

– Защото тази книга “Срещи с Буров” е изключително образоваща на политическа тематика в българската реалност.

– Ще продължавате ли с политиката?

– Аз досега съм развивал гражданска активност, която вероятно ще продължа. Дали ще бъде в политиката, като част от някаква партия… Ние от “Продължаваме промяната” още не сме партия. Ние, знаете, че нямахме това време. Вече ще преценя нататък дали искам да се включа с политическа ангажираност в нея, като партия, или ще съм си просто активен гражданин.

– Тоест, Вие сега си се занимавате с бизнеса, в Русе сте се завърнали?

– Да.

– А бихте ли се завърнали отново в парламента?

– Ами, когато си подредя личния живот, защото аз заради това напуснах парламента, може би бих се върнал. Като, естествено, че тогава, се надявам да имаме повече време, да няма толкова кризи, спешни за решаване, за да преосмислим начина, по който работи парламентът. Сега нямахме това време, защото внесохме много малко поправки в правилника, колкото да си позволим по-голяма ефективност на работата, но не радикална промяна. Защото имаме да решаваме спешно кризи – енергийната, като здравната. Затова беше важно да променим минимално правилника и веднага да започнем да сформираме комисии. Определено, ако ще се включвам пак в парламента, се надявам да е след момент, в който вече е назряла една нужда и енергия да се смени начинът на работа на НС, да се премине към нещо по-ефективно.

– А имаше ли оратори, независимо от коя партия, които Ви направиха впечатление в залата?

– Примерно младият колега Явор Божанков ми направи впечатление. Хареса ми Александър Симидчиев от ДБ, който излезе с конкретни данни, когато говореше за сертификатите, коя група колко е рискова и какви са вероятностите да заболее и да разпространява вируса. Честно казано, впечатлиха ме тези оратори, които губят времето на парламента.

– Те затова са явно добри оратори, щом успяват.

– Да, имат дар слово, говорят разтеглено, докато им изтече времето, а даже и след това. Техен си е начинът, който ще изберат дали ще използват ораторските си умения и сили дали да бъдат велики българи или нещо друго.

– Като Ви слушам, хем сте разочарован, хем лични причини си имате да напуснете НС.

– Личните причини са ми водещи. Аз съм си обявил пред ПП преди да се разочаровам.

– Но и второто е факт?

– Да.

Източник: Дир.бг