Христо Гърбов е сред най-известните и обичани български актьори. Срещаме се с него минути преди да се качи на сцената на русенския театър в образа на Големанов.
Тази вечер отново излизате на русенска сцена с постановката “Големанов”. За кой път ще изиграете образа му?
Не съм ги броил, но може би около 20 пъти съм го играл досега.
Припознавате ли се с образа му?
Не, аз съм далеч от този образ. Не искам да съм такъв човек, но е любопитно за актьор, защото това е някаква изкривена фигура. Когато човек е изправен пред възможността да се сдобие с власт и това става реална възможност, той се променя. Има много писани теми, книги и есета на тази тема – когато човек отиде във властта и тя го променя. Големанов е абсолютно готов да се промени и наблюдава промяната си с изключителна радост. Това е страшно уродливо нещо, което не харесвам. Надявам се, да не съм такъв човек и в живота.
-Може ли да направите паралел между образа и новите управляващи?
“Големанов” е най-играната пиеса, преведена е на унгарски, италиански, на сръбски, на румънски, на хинди и на много други езици. Проблемът с властта е навсякъде. Това е световен и човешки проблем. В различните държави е по различен начин. При нас Големанов си е българин, има си нашата характеристика, народопсихология, грандоманщина, жестокост, подмазвачество и прочие. Сегашните политици… не бих казал. Тези млади хора, които дойдоха от “Продължаваме промяната”, смениха коренно това лице, тази големановщина, която беше досега. Много съм радостен, защото смениха една арогантност, една простащина, едно нахалство, което страшно много ме дразнеше в предишните управници.
Имате ли впечатление за новия министър на културата, който е доста млад човек?
Имаме впечатление, че нищо не знае. Но това е нормално, сега се запознават с материята. Не може да бъде подсъдно и да започнем с критиките. Желаем му успех и да се запознае по-бързо с материята, защото няма време.
-Завръщат ли се хората към театъра? Какви са наблюденията ви?
Падат представления. Много мои представления паднаха, още от октомври, когато въведоха зеления сертификат като задължителен. Особено в провинцията паднаха много представления, защото хората не се ваксинират. От градовете извън София само в Русе играем. Утре имаме в Сливен представление, казват, че и там горе долу се играе. Много е трудно времето, хората са изплашени, не влизат в театъра.
-С какви чувства излизате на русенска сцена? Каква е русенската публика?
Много харесвам Русе, изключителен град е. Има културни традиции, с много театър, с много театрални сцени, опера, куклен театър, има много музиканти, гениални джаз изпълнители. Русе си е истински български град. Още от времето, когато се е казвал Русчук е бил много развит. Има хора, които харесват театъра и го посещават. Това страшно много ме радва.
-Преди няколко години бяхте награден със златна значка “Русе” и станахте посланик на града. Имате ли интересен спомен от Русе, който няма да забравите?
Да, Пламен Стоилов ме награди и станах културен посланик на града. Имам страхотни спомени в Русе. Срещата ми с трупата, когато направихме представлението “Помощ, жена им е луда” през 2012 година. Ние нямахме представа, че ще го играем и до днес. Скоро с него имаме представление във Варна, след това в Бургас. Гордеем се много с тази пиеса. След това в Русе съм правил още много пиеси, но първата ми среща е контактът ми с колегите от театъра. Колегите ме приеха страшно добре, въпреки че съм известен от телевизията, скъсихме дистанцията, станахме приятели и играем шеста пиеса вече. Имам подарък от местен карикатурист, която ми е невероятен спомен – карикатура във формата на сърце, в което аз съм изобразен и пише името на град. Това не е карикатура, а самата действителност, харесвам много Русе и хората тук. Мога да кажа, че имам много приятели, спомени и любов тук.
