Анатоли Станев е юрист с дългогодишен опит като адвокат в областта на гражданското, административното, търговското и корпоративното право, в периода 2007 – 2011 г. е общински съветник в Общинския съвет – Русе, а от 2020 г. е директор на РИОСВ – Русе. От 14 януари 2022 година Станев е областен управител на Русе.
-Изминаха няколко седмици от мандата ви като областен управител на Русе. Успяхте ли да свикнете с поста?
Трудно ми е да говоря за свикване. Нещата са свързани с постоянни предизвикателства и нови неща. Рутината не е подходящо отношение към работата. Всеки ден посрещам новите предизвикателства с желание за работа.
-Медийни публикации твърдят, че Русенският университет ще бъде обединен с още няколко ВУЗ-а. Имате ли такава информация от Министерски съвет и какво бихте направили като областен управител?
Нямам никаква конкретика, никой не се е свързвал с мен официално по този въпрос. Видях информацията в медиите. При евентуален случай бих реагирал подобаващо, като се осланям на мнението на специалистите.
-Ако специалистите кажат, че трябва да се обединят университетите, вие ще ги подкрепите?
Вероятно ще има обсъждане по въпроса. Към момента не мога да имам становище, твърде рано е.
Отговорете като русенец, какво е личното ви мнение? Трябва ли РУ да се обедини с техническите университети в страната?
Като русенец и възпитаник на този университет следва да кажа, че трябва да сме по-умерени в подобни намерения. Трудно мога да формирам мнение, защото съм на повърхността на материята.
Оглавявате Областния щаб за борба с Ковид. Каква е актуалната ситуация?
Тази седмица наложихме нови мерки с малко по-ескалиращ контрол. Взехме решение, свързано с посещението на децата в училищата и детските градини – от 5 до 12 клас са на ротационен принцип, а до 4 клас са присъствено. Решихме също да намалим капацитета на функциониране на обектите с обществено значение, като се въздържахме от ограничаването на работното време. Въздържаме се от мерки, които биха попречили на нормалния стопански и обществен живот. Също така ограничихме достъпа на непълнолетни до големите търговски обекти, когато са без придружител. Формата на комуникация, особено между по-малките, когато е без контрол, е по-интензивна и водеща до по-голямо разпространение на заразите.
Имате ли комуникация с местния бизнес? Какво ви казват те?
Естествено е, че никой от бизнеса няма как да е доволен от това, което ни се случва през последните две години. Отворени сме за предложения от бизнеса за решаване на част от проблемите и си взаимодействаме в рамките на правомощията, които имам.
Новият ви заместник ще бъде Людмил Христов. Познавате ли го?
Не го познавам, но ми е известен. Запознах се с част от биографията му, която стана обществено достъпна. Надявам се, че ще работим добре, ако той е решението на министър-председателя за назначаване като заместник областен управител.
Русе се превърна в магнит за министрите, почти всяка седмица тук има представител на МС. Какъв знак трябва да бъде това, имайки предвид, че регионът беше неглижиран с години от изпълнителната власт?
Надявам се да е добър знак. Русе е в център на внимание и то е така поради ред обстоятелства, свързани с национални стратегии. Усещаме го всички и сме обнадеждени от това. Като представител на държавната власт тук ще положа усилия да си взаимодействам с централните ведомства във всички посоки, които са полезни за региона, не само за Русе, но и за цялата област.
Заводът на Красимир Даков отново е на дневен ред – завод, срещу който се обявихте, когато бяхте директор на РИОСВ. Сега като областен управител ще се опитате ли отново да защитите тезата си?
Не съм се обявявал против ничий завод. Решението, което съм взел в качеството си на директор на РИОСВ за необходимост от провеждане на процедура по оценка на въздействието върху околната среда, не е рестриктивно. То представлява възможност на инвеститора да покаже не само добрите си намерения, а и всички налични техники, които ще използва, както и че действията му са щадящи околната среда или поне не я застрашават.
Като шеф на РИОСВ избягвахте срещите с медиите, сега ви се налага постоянно да сте в контакт с нас. Не сте от хората, които обичат да говорят много. Успяхте ли да свикнете с това?
Нямам усещане, че съм от хората, които не обичат да говорят. Длъжността, която заемах до преди няколко седмици, е доста по-експертна и по-малко позволява говорене по обща тематика. Тясно профилирана е. Сега нещата са по-различни, поради по-широкия кръгозор на дейността, която извършвам, се налага да давам и по-ясни знаци за намеренията, за перспективите, за начина, по който ги постигам. Съобразявам се с действителността и необходимостта.
