За 23% от работодателите видимите татуировки биха повлияли на решението им да наемат татуиран човек
Малко над 1 милион българи имат татуировки (19%), посочват, че имат татуировка. В по-голям дял мъжете за сметка на жените заявяват, че имат татуировка. Спрямо възрастта почти половината от хората между 18-29 г. посочват, че са си направили татуировка.
Това сочат данните от проучване на “Тренд” по поръчка на вестник “24 часа”, направено в периода 12-19 януари. С увеличаването на възрастта драстично намалява делът на хората, които посочват, че имат татуировка. Над 90% са дяловете на хората на възраст над 50 години, които казват, че нямат татуировка.
Половината от хората, които декларират, че имат татуировка, имат само една, а 29% – две. 12% е делът на татуираните, които имат повече от три татуировки.
Защо хората се татуират?
Сред основните причини, които хората изтъкват за решението си да си направят татуировка, са за:
красота/стил – 44%
израз на любов към определен човек – 38%
изразява това, което съм – 28%
Сред останалите изтъкнати причини са „като символ на нова страница в живота ми“, изразяване на принадлежност към футболен отбор, почит към национален герой, както и израз на идеологически възгледи.
При жените, които имат татуировки, водещата причина е свързана с красота и стил. Мъжете пък са тези, които си правят татуировки като принадлежност към даден отбор или почит към национален герой. Сходни дялове се отчитат и при мъжете, и при жените спрямо причината „израз на любов към определен човек“.
Татуировките и стереотипите
Данните показват, че едва 3% от хората, които имат татуировки, са се притеснявали, че това би попречило да ги наемат на работа.
22% от българите посочват, че биха променили мнението си спрямо непознат човек, когато видят, че има татуировки. 71% не споделят това мнение. В голямата си част възрастните хора биха променили мнението си към даден човек, ако видят, че той има татуировки.
23% посочват, че ако са работодатели, видими татуировки биха повлияли на решението им да наемат татуиран човек на работа. Тук отново възрастта се оказва от ключово значение. С увеличаване на възрастта се увеличава делът на хората, които дават този отговор.
В проучването са тествани две твърдения, свързани с хората, които имат татуировки. Според 21% от българите хората с татуировки са по-склонни към криминални прояви, а 65% не споделят това мнение. Най-възрастните в най-голям дял са съгласни с това твърдение.
Почти сходен дял – 23%, са съгласни с твърдението, че „хората с татуировки са по-склонни към злоупотреба с алкохол и наркотици“. 63% не споделят това мнение.
Малко над половината от българите посочват, че биха имали интимна връзка с човек, който има татуировки, а малко под една трета посочват, че не биха. Жените за сметка от мъжете (34% към 23%) в по-голям дял споделят, че не биха имали интимна връзка с човек с татуировки.
По отношение на поддържане на приятелски отношения с човек, който има татуировки, нещата изглеждат по-различно. 71% посочват, че биха имали такива приятелски отношения, а само 16% не биха.
“Татуировките не са явление на нашето съвремие. Още от древността те са се използвали да показват определен социален статус, например. За общества, като Индия, татуировките са ярък културен феномен. Днес освен с културата и традициите на определени общности, татуировките са модерни и като начин да покажеш себе си, да се чувстват по определен начин”, коментира социологът Евелина Славкова.
Социолозите коментират още, че в проучването правят впечатление няколко неща. Възрастта е ключов фактор по отношение на възприятието спрямо татуировките. Възрастните хора в големи дялове не одобряват тази форма на изразяване, а и в някаква степен са склонни да стигматизират хората, които имат татуировки. Младите, от друга страна, са по-положително настроени към татуировките и татуираните хора. Чрез татуировките младите хора показват индивидуалност, да заявят себе си, да покажат принадлежността си към нещо, символ на желанието за бунт. Именно затова най-често татуировките се правят в младежките години.
От друга страна, впечатление прави и още един елемент – високите дялове на хората, които са склонни да приемат хората с татуировки като склонни към криминални прояви и ползващи наркотици и алкохол. Това също не крие особена изненада. В общественото съзнание т.нар. мутри и затворници, например, имат татуировки като начин да изразят себе си. Такъв тип образи, с рисково поведение, са основен източник на модели, които създават негативни възприятия и стереотипи в хората по отношение на тази тема. В Япония, например, татуировките са забранени, защото в японската култура татуировките са свързани предимно с мафията Якудза.
Проучването на “Тренд” е по поръчка на вестник “24 часа” и е посветено на нагласите на българите спрямо татуировките. Изследването е реализирано в периода между 12 и 19 януари чрез пряко полустандартизирано интервю “лице в лице” чрез таблет сред 1004 души.
