Днес празнува нежната половина на човечеството. Международният ден на жената се празнува всяка година на 8 март. Това е ден за международно признание на икономическите, политическите и обществените постижения на жените.
На 8 март 1857 г. в Ню Йорк жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно, на същия месец, тези жени създават своя първи работнически синдикат.
В следващите години следват други протести, най-известният от които е през 1908 г., когато жените организират шествие през Ню Йорк с искания за по-кратък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване.
През 1910 г. в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените, на която, по предложение на германската социалистка Клара Цеткин се приема: всяка година да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота.
През 1977 г. Общото събрание на ООН приема 8 март да бъде признат за Международен ден за правата на жените и за мир.
В България 8 март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911, през 1915 е първото публично честване.
Като общо български празник Осми март започва да се празнува след 9 септември 1944. Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот.
След 1960 г. честването взема особено широки размери и става любим празник на жените от всички възрасти, особено в държавните учреждения.
Започнал само като политическо събитие за социалистите, празникът постепенно става част от културата на много страни. В някои от тях денят губи политическата си окраска и става просто повод за мъжете да изразят своята симпатия и внимание към жените около тях – нещо като комбинация от западните празници Ден на майката и Свети Валентин.
В други страни темата за политическите и човешките права на жените, отстоявани от ООН, е силно застъпена, а на борбата за признаване на тези права на жените по света се гледа отговорно и с надежда.
Денят е официален празник в Албания, Армения, Азърбайджан, Беларус, Босна и Херцеговина, Камерун, Казахстан, Китай, Киргизстан, Куба, Македония, Молдова, Монголия, Полша, Русия, Сърбия, Таджикистан, Украйна, Узбекистан, Черна гора и Виетнам и се отбелязва от мъжете като подаряват цветя на жените около тях – майки, съпруги, приятелки, колежки.
В някои страни се празнува като еквивалент на Деня на майката, където децата правят малки подаръци на майките и бабите си.
В Италия, за да се отбележи този ден, мъжете подаряват жълти мимози на жените.
В Босна и Херцеговина, Бразилия, Хърватия, Унгария, Македония, Черна гора, Полша, Румъния, България, Словения и Сърбия продължава обичаят мъжете да подаряват цветя на жените. Жените понякога получават подаръци от техните работодатели. В училище децата често подаряват подаръци на учителите си.
