Всеки ден с международния влак от Букурещ на централната гара в Русе пристигат по 250 украинци, бягащи от войната. Повечето са от Киев, Харков и Одеса.
Заради многото желаещи, влаковата композиция е увеличена с допълнителни вагони. 4 от тях се пренасочват към столицата, а два вагона отпътуват за Варна.
Всеки следобед , макар и с леко закъснение, влакът от Букурещ пристига на централната гара в Русе. Препълнен е с майки с деца, които почти нямат багаж. Правят планове как да подредят живота си, докато войната свърши. Надяват се това да се случи възможно най- скоро.
Душа Дякова, пътува от Харков заедно с дъщеря си и по- малкия си внук. Големият останал да воюва, предава БНТ.
“На нас ни беше много тежко, живеехме в мазе на детска градина десет дни, после падна бомба точно в в басейна на двора на детската градина. След това се решихме да бягаме. Искаме да отидем в Турция, там имаме роднини”, разказва тя.
Не така стоят нещата с Александър – рап изпълнител от Одеса. За разлика от много други, той няма планове къде да отседне. Надява се, че след пристигането си в София ще намери подслон.
“Ситуацията в страната ни е много печална, а тук всичко е добре. България ни посреща с отворената си душа и голямото си сърце. Благодаря ви много”, казва Александър.
Ира Химич е пътувала два дни от границата с Полша с двете си деца, избягала е от Киев, а съпругът и е останал там.
“Решихме да избягаме на седмия ден. Уплашихме се и отидохме в Закарпатието. Мислехме си, че ще останем там. После разбрахме, че и там също не е безопасно. Решихме да продължим. Пътуваме за Бургас, а после ще решим накъде”, казва Ира.
На русенската гара служители на Гранична полиция проверяват документите на бежанците. А девети ден доброволци от Българския червен кръст им раздават вода, чай и закуски.
“Емоцията е, че наистина са много благодарни, затова, че сме тук, че можем да ги подкрепим, когато те идват с международния влак. Те не споделят много, но ние не ги разпитваме, нормално е. Ако имат нужда от някаква друга подкрепа, съответно ги питаме, ако не ги насочваме към влака, който искат съответно да хванат и да продължат своя път. Обикновено това са дестинации, като Велико Търново, Габрово, София, Варна”, казва Антоанета Ябанозова – директор на БЧК – Русе.
