Вече месец продължава войната между Русия и Украйна. Ужасът от сирените, взривовете и бомбардировките се запечата в съзнанието на всички ни. В ефира на bTV прозвучаха потресаващи разкази на хора, блокирани в окупирани градове или бягащи от епицентъра на военните действия.
Стотици разрушени сгради, хиляди изгубени животи и над 3 милиона украински граждани превърнали се в бежанци, за месец военни действия на територията на Украйна.
Иван Вервейко от разрушения град Волноваха е един от украинците, които ни показват лицето на войната още в първите часове.
„Всички мъже имат оръжие. Даваш си паспорта и получаваш военна книжка. Аз съм тук със семейството си, няма къде да ходим, не знам къде да ходим, тъй като от всички страни настъпват“, казва Иван.
И до днес той не е напуснал родината си.
„Ние получаваме всичко на границата на Украйна и конкретно аз го нося при нас в Донбас, Волноваха. Самият град практически е унищожен на 90%. Почти няма сграда, която да не е разрушена, във всяка сграда има попаднали снаряди, прекъснати са комуникациите, газ, вода, електричество“, разказва още той.
Журналистката Татяна Дергачева също остава в родния си Херсон. Градът е под контрола на руската армия, преди дни по време на мирен протест срещу окупацията прозвучаха и изстрели, предава бТВ.
„Всеки ден става все по-трудно да се оцелее. Тук аз живея, аз съм украинка, те са дошли на земята ни да грабят и убиват. Искат да ни унищожат. Не всеки може да тръгне. Аз много се страхувам, тук остават малки деца и жени“, отбелязва тя.
За ада на бомбите разказва и бесарабската бългака Екатерина Пеева, която се оказва блокирана с близките си в една от най-горещите точки на войната – град Буча.
„Бягаме и се крием в мазето, но не се знае от коя страна ще падне и къде ще те оцелят“, споделя тя.
След седмици живот в бомбоубежище, Екатерина търси спасение в България. А с кошмара от спомените си ще се бори цял живот.
„14 дни бяхме в мазето, но нямахме нито ток, нито вода, нито газ. Излизахме само когато беше тихо, имаше там един час, когато не гърмяха. Имам много познати, които там ги разстреляха“, казва още Екатерина.
Подобна е съдбата и на Маша Вопилова, която скри от бомбите над 20 души в мазето си.
„Някои се опитват да напуснат, но по зеления коридор се стреля. Не ни дават да напуснем, ние оставяме къщите си, опитваме се да вземем домашните си любимци, децата са наплашени. Сред приятелите ни вече има загинали. Хора, които отиваха за вода бяха застреляни“, твърди тя.
Днес Маша е в Чехия, далеч от военните действия. В мислите си и със сърцето си е в Украйна – там, където са останали най-близките й хора. И тя е една от хилядите, чийто съдби останаха завинаги белязани от войната.
