Това установи национално проучване на „Галъп интернешънъл“ по поръчка на Министерството на здравеопазването
Липсата на достатъчно достоверна информация за ваксините срещу COVID-19, преболедуване на вируса и наличие на хронични заболявания са сред най-често назоваваните причини за отказ от ваксинация срещу COVID-19.
Това установи национално изследване на „Галъп интернешънъл болкан“ за нагласите по отношение на ваксините срещу COVID-19. Проучването е по поръчка на Министерството на здравеопазването с цел измерване на обществените нагласи преди старта на информационната кампания „+мен“ за ползите от ваксините.
Кои са причините за отказ от ваксинация?
21,2% от неваксинираните у нас посочват като причина за отказ от ваксинация към този момент преболедуване на вируса. Към тях могат да се добавят и отговорите на 6,7% от интервюираните, в които личи убеждение (или знание), че съответният респондент има достатъчно антитела или достатъчно силен имунитет. За 19,1% от хората, ваксината всъщност би навредила поради наличие на съпътстващи заболявания, алергии или други причини.
Сходни са дяловете и на онези, които не се чувстват уверени във ваксините срещу коронавируса (19,1%) и на онези, които ги отхвърлят като цяло (18,6%). За 14,4% от неваксинираните у нас пък ваксините не помагат, като специално внимание тук заслужава аргументът от типа „не пречат да го изкараш“. В 11,7% от отговорите личи аргументът „създадоха ги подозрително бързо“.
Изпъква ролята на личните лекари. Осезаема група сред неваксинираните (в 6% от посочените причини) определят като съществена причина за неваксиниране факта, че не са били в достатъчна степен насърчени от личните лекари или че дори личните лекари са били против.
43,1% от запитаните неваксинирани посочват различни групи причини. Това е и най-видимото натрупване. Има 28,5%, които посочват само причини, свързани с убеждението им, че по една или друга причина ваксина не им е нужна. Има и 25,9%, които изтъкват само причини, свързани със самите ваксини.
От отговорите е видно, че има няколко заболявания, които са се превърнали в клишета в общественото съзнание като несъвместими с ваксинацията – сърдечни проблеми, високо кръвно налягане, наличието на или опасността от тромбоза и други проблеми със съсирването на кръвта, белодробни заболявания. Не липсват и реакции срещу усещане за принуда, изчакване, разнопосочна информация и много други, посочват социолозите.
За 53,7% достоверната информация за използваните в страната ни ваксини срещу коронавируса не е достатъчна. 36,6% смятат, че надеждната информация за ваксините у нас е достатъчно, а около една десета не могат да преценят.
Сред неваксинираните респонденти личи и по-висок дял на отговорите, че достоверната информация за ваксините не е достатъчно.
Кои са причините за поставяне на ваксина?
Основа причина за ваксинация е страхът от вируса и желанието на хората да се предпазят (26,7%). Грижата за семейството и околните (17,7%), вярата в науката и медицината (14,1%) също са сред водещите.
Личи и известно натрупване в масовото съзнание на възприятието, че ваксините са средство, спомагащо срещу тежко боледуване и фатален изход от заболяването – 10,3% от запитаните отговарят в тази посока. Не е малък и делът на тези, които посочват причини като пътуване в чужбина, свободно придвижване, зелен сертификат и др.
Склонни към продължаваща ваксинация са най-вече самите ваксинирани. Ваксинацията при останалите ще е в сериозна степен предизвикателство. 61,1% от всички ваксинирани имат нагласата да си поставят още ваксини (дори след бустерната), ако се наложи. Делът на ваксинираните, които заявяват, че не биха се ваксинирали повече срещу коронавирус е 26,2%.
Сред неваксинираните делът на тези, които заявяват, че няма да си поставят ваксина, е над три четвърти (77,7%). Около една десета се движат дяловете на неваксинирани, които биха продължили в съответните стадии (с първа доза, пълен курс и пр.)
Конспиративни твърдения
Сериозни са дяловете на вяра в различни твърдения, свидетелстващи за омаловажаване, за конспирация и т.н. Над две трети от всички запитани, например, са съгласни с твърдението, че определени кръгове имат интерес пандемията да се поддържа, да не приключи скоро (66,8%).
Повече от половината от участвалите в изследването пък са на мнение, че вирусът е лабораторно създаден (57,3%) и че напрежението около коронавируса е по-скоро шумотевица и паника (55,2%). За 60% COVID-19 е просто силен грип.
В същото време широко мнозинство в страната се съгласява, че коронавирусът е опасен най-вече за възрастните и хора и тези със заболявания (72,1%). 63,1% изразяват мнението и надеждата, че пандемията затихва и скоро ще приключи.
Данните са от национално представително за пълнолетното население проучване на нагласите към COVID-19 и свързаната с пандемията ваксинация. Проведено е от „Галъп интернешънъл болкан“ в рамките на проект на Министерството на здравеопазването между 24 февруари и 1 март сред 812 пълнолетни българи.
