Късно снощи в село Караманово бе почетена паметта на героя-граничар Асен Илиев, който загива на 31 март 1952 година по време на най-тежкото сражение в историята на българските гранични войски, състояло се под връх Сарабурун.
В родното село на Асен, останал завинаги на 23 години, все още има хора, които си спомнят за усмихнатия русоляв младеж. За да почетат паметта на героя, дойдоха кметът на селото Бисер Блажев, кметът на Община Ценово д-р Петър Петров, директорът на дирекция „Логистика“ към Министерството на отбраната бригаден генерал Валентин Кръстев, командирът на Военно формирование 32420 подполковник и началник на русенския гарнизон подполковник Павлин Илиев, военни и граничари от цялата страна, представители на Областна администрация – Русе, както и на други институции. Церемонията включваше поднасяне на венци и цветя, а почетен караул пред паметника бе строен от Регионален клуб „Традиция“ – Русе.
Те представиха и оръжия от епохата на войните за национално обединение. Учениците от местното училище „Христо Ботев“ рецитираха стихотворения, посветени на Асен Илиев. Те изпълниха и патриотични песни. Отслужена бе и заупокойна молитва в памет на Асен Илиев и всички загинали граничари при изпълнение на служения си дълг. Наградени бяха и победителите в националния конкурс за есе, посветен на живота и делото на Асен Илиев. Най-високото отличие, специалната награда, бе връчена на Емилия Василева от Караманово. Първо място бе отредено за Дария Илиева също от Караманово, на второ място се класира Таня Димитрова от София, а на трето остана Зоя Кирилова отново от родното място на Асен Илиев. Официалните лица произнесоха слово, а накрая церемонията завърши със заря.
Асен Илиев е роден на 24 април 1929 година в Караманово. През есента на 1949-а е призован да отбие воинския си дълг в редовете на родната казарма. След подбор той постъпва в Школата за обучение на сержантски състав в Банкя и е разпределен да служи в малката застава „Орел“, разположена в Североизточните Родопи и водеща се към село Вълче поле. През първата половина на месец март четирима диверсанти влизат в България през 371-а гранична пирамида.
Те се опитват да вербуват овчаря Атанас Горастев, но той не се поддава и веднага докладва на граничната застава. За съжаление диверсантите успяват да навлязат бързо във вътрешността на страната. Тогава по решение на граничните власти цялата местност бива блокирана. Малко преди зазоряване, в ранното утро на 31 март 1952 година множество граничари влизат в ожесточена престрелка с нарушителите на държавната ни граница, които се опитват да се върнат обратно. В 6.00 сутринта сред дъжд от куршуми загиват ефрейтор Георги Стоименов от застава „Круша“ и редник Стоил Косовски към застава в село Камилски дол.
Асен Илиев се опитва да пресече пътя на бандитите към граничната бразда. В неравната схватка е пробит автоматът на Асен. Независимо от това той успява да застреля един от нарушителите и пада смъртно ранен на 200 метра от граничната бразда в местността „Кралимарков камък“. По мнението на военни специалисти престрелката под връх Сарабурун е най-тежкото сражение с диверсантска група в историята на гранични войски. Президиумът на Народното събрание на Република България награждава посмъртно Асен Илиев с Орден за храброст – трета степен и го удостоява със званието младши лейтенант. От 15 май 1952 г. граничната застава „Орел“, на която служи Асен Илиев, носи неговото име. През 60-те години на минали век е изграден малък паметник на мястото на сраженията, увековечаващ подвига на героите. През 1982 година в центъра на село Вълче поле е изграден монумент от гранит с ликовете на тримата загинали граничари, всеки гледащ в посоката на своята застава.
В навечерието на 2 юни 1973 г. в родното село на героя-граничар е открит паметник. Любопитен факт е, че застава с името на Асен Илиев има и на грузинско-турската граница.
