Късно снощи в Доходното здание в Русе при голям зрителски интерес бе представен спектакълът „Ернани“.
Постановката беше посветена на 20-ата годишнина от основаването на Асоциация „Еврорегион Данубис“, като по този начин от Държавната опера в крайдунавския град засвидетелстваха за пореден път уважението си към дейността на организацията и настоящия изпълнителен директор Лили Ганчева. Сред официалните гости на представлението бяха извънредният и пълномощен посланик на Румъния в България Н.Пр. Бръндуша Предеску, както и Лили Ганчева. Днес от 10:30 часа в зала „Европа“ ще се проведе тържествено общо събрание на „Еврорегион Данубиус“. Предвидена е богата културна програма, съобщиха от Областна администрация Русе.
Припомняме, че Асоциацията бе основана от ръководствата на Областна администрация – Русе и Окръжен съвет Гюргево на 9 май 2002 година с цел подпомагане интеграцията на България и Румъния в Европейския съюз и улесняване на трансграничното сътрудничество.
Интересен факт е, че в Русе за първи път операта „Ернани“ е представена във Венеция през 1844 година. Близо половин век след това е и първото изпълнение в България – през 1892 година, което става възможно благодарение на Оперния отдел на Драматичен театър „Сълза и смях“. Второто изпълнение на операта е чак през 1960-а и се реализира от Варненската опера. За първи път в Русе „Ернани“ е представена в концертно изпълнение на 22 март 1995 година като част от програмата на международния фестивал „Мартенски музикални дни“ от Русенската филхармония и Смесен хор „Дунавски звуци“ под диригентството на Михаил Ангелов. „Ернани“ е петата опера на Джузепе Верди. След третата си оперна творба – „Набуко“ и след четвъртата си опера – „Ломбардци“, с представянето на „Ернани“ той се утвърждава в Италия като най-значимия оперен композитор.
Драмата „Ернани“ от Виктор Юго от 1830 привлича вниманието на Верди за избор на сюжет и съставяне на либрето. Тази драма е представител на жанра на драматичното театрално изкуство от епохата на Романтизма. Тя се превръща в основа за либретото на операта, приемайки най-характерните черти на романтичния театър – ярки, релефни в своята многостранност характери на персонажите, достигащи дори до противоречивост в своя психологически релеф, силно въздействащи на публиката със своите емоционални изяви. Тази изненадващо богата сетивност е допълнена и обогатена от музиката на Джузепе Верди.
Спектакълът се играе в четири действия – „Изгнаникът“, „Гостът“, „Милосърдие“ и „Маскарад“. Първото действие е представено от две картини. В първата картина синът на испанския благородник Хуан Арагонски мечтае да отмъсти на кастилския крал Дон Карлос, чийто баща преди време е осъдил на смърт бащата на Хуан. Хуан е събрал отряд за борба с краля и под името Ернани се укрива в планините на Арагония. Тук, сред непристъпните скали се е разположил неговият бунтовнически отряд. Въстаниците пируват преди да тръгнат на поход. Единствен Ернани не участва в общото веселие. Той пламенно обича Елвира, племенницата на стария благородник Гомес де Силва, който е решил да се ожени за нея. От красотата на девойката е пленен и кралят. Ернани не желае да отстъпи любимата си на нито един от своите съперници. Заедно с въстаниците той тръгва за замъка на Силва, за да освободи Елвира. Втората картина се разиграва в замъка на Силва. Елвира с ужас мисли за предстоящия брак със стареца. Но мислите ѝ неволно се отправят към смелия Ернани, в когото Елвира е влюбена. Мечтанията ѝ са прекъснати от идването на девойките от нейната свита. Те носят богати подаръци от годеника. Но всичко това не развеселява девойката. Тя копнее да остане сама със своите мечтания. Неочаквано при нея влиза Дон Карлос. Кралят открива на девойката своята любов и иска да спечели нейната взаимност. Срещнал решителен отпор, Дон Карлос решава да отведе насила Елвира, когато при тях внезапно влиза Ернани. С кама в ръка той се хвърля срещу краля, но между тях застава Елвира. Ненадейно влиза Силва. Той не разпознава нито преоблечения Дон Карлос, нито Ернани. В желанието си да отклони подозренията на ревнивия Силва, кралят открива името си и казва, че е дошъл в замъка, за да съобщи на благородника за своето предстоящо възкачване на императорския престол.
Второто действие започва на богатата празнична трапеза в парадната зала на замъка. Там заобиколен от приятели и близки, пирува Силва. Съобщават му за идването на един непознат. Това е преследваният от краля Ернани, преоблечен като монах-поклонник. Според старинния кастилски обичай Силва приема странника като свой гост. В залата влиза Елвира в сватбени одежди. Измамена от лъжливата вест за смъртта на Ернани, тя е дала съгласието си за брак със Силва. Разбирайки, че сватбата ще се състои на следния ден, Ернани се разкрива пред всички. Сега вече може да бъде предаден на краля – той предпочита смъртта пред живота без Елвира. Но, верен на обичая на гостоприемството, Силва отказва да предаде дори своя съперник. Той знае, че войските на краля преследват Ернани и сам отива да засили охраната на замъка. Когато се връща Силва заварва Елвира в прегръдките на Ернани. Но дори и в този миг той не мисли за отмъщение, защото кралят е вече пред вратите на замъка. Силва скрива Ернани и когато Дон Карлос заповядва на войниците да претърсят замъка, той не може да бъде открит. Гневът на краля се стоварва върху Силва. Само появата на Елвира и нейното застъпничество спасяват стария благородник от смърт. Дон Карлос отвежда Елвира със себе си като залог за верността на Силва.
След като остават сами, Силва предлага дуел на Ернани, но той отказва да се бие със спасителя си. Той дава на Силва своя ловджийски рог и се заклева, че щом чуе неговия звук, това ще бъде сигнал за него да посрещне смъртта. Преди това двамата събират своите сили и верни хора, за да освободят Елвира.
Третото действие се развива посред нощ и по-точно в гробницата, където лежат останките на императора Карл Велики. Тук са се събрали заговорниците, които произнасят смъртната присъда на Дон Карлос. При изтегления жребий това да стори се пада на Ернани. Тайно от заговорниците, Дон Карлос подслушва тяхното тайно събрание. Топовен залп възвестява избирането му за владетел на цялата империя и той открито застава пред ужасените заговорници. В същия миг в гробницата нахлуват неговите войници и придворните, сред които е и Елвира. Те са дошли, за да отдадат почести на новия император. Отстъпвайки на горещите молби на девойката, императорът прощава на заговорниците – връща отнетата благородническа титла на Ернани и му позволява да се ожени за Елвира.
Четвъртото действие е на верандата на замъка на Ернани. Елвира и Ерани са щастливи. След всички преживени тежки изпитания и обрати на съдбата те вече са заедно. Внезапно в далечината зазвучава рог. Ернани знае каква означава този сигнал. Верен на клетвата, който е дал на Силва, Ернани се пробожда пред погледа на нещастната Елвира. Тя пада мъртва върху безжизненото тяло на мъжа си.
Действията в представлението се разиграват през 1519 година в Германия и Испания.
Диригент на спектакъла бе Вилиана Вълчева, режисьор е Орлин Анастасов, а художник Денис Иванов. Хормайстор е Стелияна Димитрова-Хернани, хореографията е на Детелина Кремакова, а концертмайстор е Марта Бонева.
В ролята на Ернани бе Борис Луков, Дон Карлос беше изигран от Александър Крунев, Дон Руи Гомес де Силва от Емил Желев, Елвира от Владислава Гарвалова, Джованна, която е нейна приближена, от Нели Петкова, кралският оръженосец Дон Рикардо от Иван Пенчев и оръженосецът на Силва Яго от Стоян Стоянджов. В представлението участваха още хор, балет и оркестър на Държавна опера – Русе, както и Смесен хор „Дунавски звуци“.
За Вилиана Вълчева може да се каже, че е родена във Варна. Завършва средното си образование в Националното училище по изкуствата „Добри Христов“ – Варна със специалност Пиано, след което веднага е приета да учи в Hochschule der Künste в столицата на Швейцария – Берн, както и по-късно – камерна музика в Нюшател. Паралелно започва да се занимава и с дирижиране, което я отвежда в Люцернския университет по музика в класа на дългогодишния главен диригент на Цюрихска опера проф.Ралф Вайкерт, където през 2010 защитава с отличие Магистърска степен по оперно-симфонично дирижиране. Следват множество майсторски класове и отличия. От 2021 година тя е щатен диригент и на сцената на Държавна опера-Русе, където се представи в постановките на „Лучия ди Ламермур“, „Мефистофел“ и „Бал с маски“, както и в редица симфонични и камерни програми.
