Ако парламентарните избори бяха днес, подкрепата на ГЕРБ и „Продължаваме промяната“ сред всички имащи право на глас запазва паритет, макар че сред твърдо настроените към гласуване електорати картината е различна и ножицата се отваря в полза на ГЕРБ, при ръст на „Възраждане“, както и при добър старт на новата партия на Стефан Янев. Няма структурни размествания в доверието към основните институционални и партийни лидери в страната, макар че има признаци на общ спад. Спадът в правителственото доверие донякъде среща спирачка в известно нежелание за оставка и особено за предсрочни избори. Декларираната подкрепа за действията на Владимир Путин в Украйна остава ниска. Твърда остава обществената нагласа срещу компромиси със Северна Македония.
Наблюденията са от месечното издание на Политическия и икономически индекс – независимото ежемесечно изследване с 31-годишна традиция, което следи десетки индикатори, публикувано от “Галъп Интернешънъл”.
Сред общите нагласи на всички имащи право на глас символична е разликата между ГЕРБ (13,9%) и „Продължаваме промяната“ (13,4%). ДПС (7,4%) и „Възраждане“ (5,4%) са следващите в класацията, а БСП е с 4,9%, „на кантар“ с „Има такъв народ“ (4,8%).
„На кантар“ сред всички имащи право на глас са и новата партия на Стефан Янев (3,8%) и „Демократична България“ (3,7%). Партията на Янев обаче все още е частично непозната – особено към времето на терена на изследването в първата част на май. ДБ пък е формация, която традиционно се мобилизира в самата изборна ситуация. Резултатите на тези две формации личат по-добре на база твърдо решили да гласуват. След тях идват ВМРО, „Изправи се, България“ и други, както и „Не подкрепям никого“. 35% казват, че не биха гласували.
А каква е картината сред онези, които са направили своя избор да гласуват (където се изчислява бариера от 4% и се вижда кои са формациите с изгледи за влизане в парламента)? ГЕРБ води с 24,9% срещу 18,2% за „Продължаваме промяната”. ДПС и „Възраждане” са изравнени, съответно с 11,1% и 10,5%. При „Възраждане” обаче може да се очаква и известен „скрит вот” в реална изборна ситуация. При ДПС пък следва да се има предвид потенциалният вот от Турция. БСП има 9,7% от „твърдите” гласоподаватели. Тук ясно проличава високият старт на формацията на Стефан Янев – с 5,6% тя е своеобразен водач в пакета с ДБ (5,5%) и ИТН (5,4%). ВМРО е с 1,5%, а „Изправи се, България” – с 1,1%. Така, ако изборите бяха днес, формациите, влизащи в парламента, биха били осем. Новият участник е партията на Стефан Янев, чийто потенциал тепърва ще се развива.
По традиция, агенцията следи всеки месец и личното доверие на основните фигури.
Най-харесвана фигура сред лидерите в политическата власт е Румен Радев (46,4% заявено доверие), следван от Стефан Янев (29,6%), Кирил Петков (28,9%) и Асен Василев (25,2%), Бойко Борисов (13,9%), Слави Трифонов (12,5%), Корнелия Нинова (12,3%), Костадин Костадинов (11,1%), Христо Иванов (9,1%), Мустафа Карадайъ (8,5%), Никола Минчев (7,9%), Атанас Атанасов (5,3%).
По традиция у нас голямата част от дяловете до сто са недоверие, а също и известни дялове колебание и незапознатост. Радев е и единствената фигура с положителен рейтинг, т.е. доверието е повече от недоверието. Никола Минчев пък още не е в достатъчна степен познат на българите и данните за него тепърва ще показват каква е реалната оценка. Общата ерозия на доверието в политическия елит, породена и от задълбочаващата се поляризация, като че ли създава предизвикателство за доверието в повечето политически фигури.
Устойчивостта в правителството. Традиционният стартов кредит на доверие на правителството също традиционно свършва. Идните месеци ще докажат дали става дума за стремителен спад или за обичайната ерозия. Пред перспективата оставка обаче общественото мнение е по-скоро неохотно. Още по-неохотно остава то, когато се постави въпросът за нови избори. Към началото на май доверието в правителството е 26%, а недоверието 62,4%. Оставка искат 35%, но други 41,1% не искат. Останалите се колебаят. Новите избори пък продължават да отблъскват. 24,3% ги искат, но 44,1% не искат. Очевидно, ниското доверие в правителствата у нас застига и този кабинет, но липсата на оформила се алтернатива, както и нежеланието на обществото към външните опасности да се добавят и вътрешни трусове, го запазва от още по-сериозни изпитания. И по показателя „оставка”, и по показателя „предсрочни избори” обаче, „ножиците” се свиват с времето в негативна за властта посока.
