Двама академици и един професор влизат в битката за председателското място в Съвета на ректорите. Това са ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров, ректорът на Русенския университет акад. Христо Белоев и ректорът на Медицинския университет – София акад. Лъчезар Трайков. Информцията за това потвърдиха и тримата пред “Сега”.
В последните години председател на Съвета на ректорите бе ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков. На последното заседание във Варна се очакваше той да бъде избран за втори мандат, но изненадващо не получи достатъчно гласове (24 “за” срещу 24 “против”) и не бе преизбран на поста.
“Дълги години съм в системата, включително и като ректор, познавам я добре. Получих предложение от колеги да се кандидатирам и приех”, разказа акад. Христо Белоев, който досега бе зам.-председател на Съвета на ректорите. По думите му системата на висшето образование има нужда от промяна, но в момента се нуждае от успокояване (заради напрежението около предложените нови изисквания за академични израстване, нова национална методика за атестация и др. – бел. ред.), за да се намерят най-правилните и обмислени решения. Затова ако бъде избран, на първо място той ще работи за балансирането й.
Наскоро акад. Христо Белоев оглави новоучредения Обществен съвет за развитие на висшето образование у нас, чиято цел е да помага за реализацията на основите цели в Стратегията за развитие на висшето образование – като осъвременяване на съществуващите и създаване на нови учебни програми, въвеждане на съвременни форми на обучение, включване в международни образователни и научни мрежи, стимулиране на младите преподаватели. Общественият съвет трябва да работи и за активизиране на научната дейност във висшите училища и изграждане на ефективна връзка образование-наука-бизнес, да подготвя периодични аналитични доклади към отчетите на МОН по изпълнение на Стратегията, да предлага решения при формулиране на държавните приоритети в областта на висшето образование и др.
Ректорът на УНСС – проф. Димитър Димитров по настоящем е главен секретар на организацията. Пред “Сега” той заяви, че в сферата са се натрупали доста въпроси – сливането на вузовете, разпределението на 20-те млн. лв., атестацията, новите критерии за академично израстване и т.н., т.е. ако бъде избран, ще работи за намирането на бързи решения на наболелите въпроси.
Акад. Лъчезар Трайков има няколко публични изказвания относно новите промени. Наскоро той коментира пред Би Ти Ви, че се е създало усещане за посегателство върху автономията на университетите – заради условието те да получат 20 млн. лв. допълнителни за т.г., ако приведат правилниците си в съответствие с нова национална методика на МС за атестация на преподавателите (което скоро се очаква скоро да бъде премахнато). Според него напрежението е дошло от това, че управляващите са се опитали някак “бързо и малко силово” да наложат новите правила, но така или иначе министър Денков обеща да удължи с 1 месец периода на обсъждане на актуализираните минимални изисквания за академично израстване.
Относно идеята за окрупняване на университети ректорът на МУ-София е споделял, че тя е проевропейска политика. “Мои приятели от Франция направиха подобни сливания и то на големи университети. Питах ги как се чувстват след сливането. Те нямат усещането, че работят в по-значим университет, в по-разпознаваем. Всеки от тях се чувства по-незабележим, станал е част от нещо мега и усещането им е, че тази структура е много тромава и не се движи нормално”, казва той пред Би Ти Ви(link is external). Според него идеята за обединенията е трябвало да бъде обсъдена по различен начин, защото е започнала с “неясно организирани срещи в определени университети”, а министърът е обяснил концепцията си на по-късен етап.
