Бившият директор на Русенска опера Иван Кюркчиев вече е артистичен мениджър на Операта в Букурещ. Той бе поканен да работи за румънския културен институт преди месец и половина, след като конкурсът за директор на Русенска опера бе спечелен от Пламен Бейков.
Пътува постоянно между Букурещ и Русе, тъй като има ангажименти като общински съветник в Русе, а и семейството му е в крайдунавския град.
“Много силно впечатлен съм от високото музикално и артистично ниво на съставите на операта в румънската столица. Гледал съм и съм слушал толкова много големи оперни театри и трябва да кажа, че тук качеството на хора, оркестъра и балета е на световно ниво. В операта в Букурещ работят млади, усмихнати и положителни хора, които говорят с голямо уважение за България и българската певческа школа. Гледам и слушам вече доста спектакли, концерти, балети и си си давам сметка, че позицията, която заемам е много отговорна. С интенданта на операта се договорихме за новия сезон да започнем сътрудничество с различни млади и талантливи солисти от България и света. Обсъдихме и възможността добри български оперни постановки от нашите оперни театри да се наемат, както и обратното. Надявам се да има развитие в тази посока”, разказа в интервю пред БТА Кюркчиев.
Той е категоричен, че още през новия сезон българските оперни певци ще могат да участват в различните оперни постановки при тях.
“За мен е много мъчно и обидно, че колегите ми в бранша в България получават заплати като чистачка на летището в София. В Румъния 2 % от БВП се отделят за култура, а в България този показател е 0,4 %. На нашите политици трябва да им стане ясно, че културата на нацията трябва да е приоритет за всяко правителство. Иначе ще си останем само с великите оперни певци и музиканти от миналото. България има толкова талантливи творци, които трябва да се запазят, да работят за държавата си, а не да бягат в чужбина. С европейските си заплати, културата в Румъния може да бъде пример как се прави”, споделя Иван Кюркчиев.
Споделя, че от България му липсва семейството – съпругата и децата. “Но слава Богу, те са наблизо и мога да ги виждам често, когато си идвам. Обещаха ми и те да идват и да гледат премиерните спектакли. Имам възможността много често да си ходя до Русе, тъй като са само 60 км. Митничарите вече ме познават и лесно минавам границата”, допълва той..
