Депутатите в парламента изслушаха вицепремиера Калина Константинова за ситуацията с украинските бежанци в България на фона на освирквания и искания за оставката й от страна на ГЕРБ-СДС, които днес вдигнаха листове с надпис “оставка”.
“Искам да се извиня на онези български граждани, които са се почувствали засегнати от думите ми. Това не е била моята цел”, заяви Константинова от парламентарната трибуна в началото на изказването си по повод видеообръщението й от 30 май, с което бе обявен край на програмата за разселване на бежанците и което предизвика коментари, критики, призиви за оставка и протест пред Министерския съвет в понеделник.
“Отказвам точно от вас да получавам уроци по хуманност”, заяви вицепремиерът към депутатите от ГЕРБ-СДС. Тя припомни, че бежанците, за които ГЕРБ са се грижили, са живеели с месеци в буферни центрове с много по-лоши условия и едва между 0% и 3% от тях са започнали работа. “Ясно е кой работи за интеграцията и кой не”, отвърна на критиките вицепремиерът.
Изнасянето от хотелите и настаняването в буферни центрове
“Нека ви разкажа в детайли какво се случи в последните дни. Дните между 29 и 31 май бяха три много тежки дни, в които светлината на прожекторите беше насочена към Националния кризисен щаб. На цяла България беше ясно, че задачата, която стои пред нас, е много, много трудна, че няма опит, от който да се поучим, и че да се подслонят за три дни 60 000 човека би било огромно предизвикателство”, обясни вицепремиерът.
Константинова подчерта, че бежанците престояват в буферните центрове до 48 часа, след което се настаняват в други държавни бази, предава Дневник.
Към момента 3200 украински бежанци вече са настанени в държавни бази. Други 12 000 са в хотели по новата програма на държавата, а под 500 души чакат в буферните центрове в Елхово и Сарафово, но няма да останат там още дълго, тъй като се очаква най-късно до утре да бъдат транспортирани до държавни бази. Около 500 души са хората от уязвими групи и техните семейства, настанени в специализирани бази, като сред тях има хора с диабет, с инвалидни колички и други заболявания. Те ще бъдат настанени близо до местата, където са получавали лечение до момента, като мястото ще е съобразено със състоянието им.
Тя припомни, че седмица преди началото на преместването на бежанците е започнала работа дигиталната платформа, която дава възможност за попълване на анкетни карти, с които бежанците предоставят ценна информация – за семейството, децата, здравословното им състояние, професия и още много детайли, с които правителството и щабът са планирали да се съобразят. Константинова посочи, че именно на базата на тези отговори е било планирано да се избере най-подходящото място за настаняването на всеки бежанец.
Целта на онлайн платформата е била да бъде улеснено максимално преместването по начин, съобразен с нуждите на всеки бежанец. Освен това е бил събран екип от над 35 хил. души с участието на доброволци, медиатори, преводачи, служители на БЧК, МВР, Държавната агенция за бежанците, неправителствени организации и със съдействието на хотелиери. Те са обикаляли хотелите и са предоставяли възможност за попълване на анкетни карти на място и на хартия.
Защо автобусите и влаковете бяха празни
“В дните преди крайния срок на програмата над 250 души във Варна бяха попълнили анкетни карти и заявили желание да бъдат настанени в държавна база. Министерството на транспорта организира автобуси, както и вагони и влакове, доброволци създадоха импровизиран детски кът, в който децата да се занимават, докато изчакват. На място бяха изпратени служители на ДАБ. В купетата бяха осигурени храна, вода и книги, както и информационни материали за България. Осигурен бе и ескорт от автомобили със служители на МВР заради мерките за сигурност. Бяха осигурени линейки както пред хотелите, така и на различни точки от маршрута. Въпреки мобилизацията от 250 души на влака се качиха едва пет. Очевидно хората на свободна воля решаваха как да продължат своя престой”, обясни Калина Константинова.
По думите й съобщаването на конкретен адрес за преместване е всявало допълнителен смут. На практика се оказало, че планираните от държавата ресурси далеч надхвърлят декларираните нужди. “Информацията за намеренията на хората бе много подвеждаща”, коментира Константинова.
“Решенията винаги са трудни в кризисна ситуация. Наложи се да се обърнем към традиционния процес за групиране на хора през буферни центрове, които да служат за временен подслон – такава е практиката и това е принципно действие навсякъде в Европа още на границата. Напълно индивидуално се погрижихме за всеки случай – и за човека в инвалидна количка, и за жената с диабет”, подчерта още вицепремиерът.
По думите й в момента около 12 000 бежанци са в хотелите по новата програма и поетапно се регистрират, като се очаква това число да се увеличи. На 31 май изтече срокът на правителствената програма, която осигуряваше по 40 лева за три хранения и нощувка на човек за настанилите ги хотели. От 1 юни вече програмата вече е за по 15 лева, включва държавни бази и хотели, като те са предимно 1 и 2 звезди.
Предстои интеграция
Над 4000 украинци вече работят и са с регистрирани договори, над 300 украински деца посещават училище, а други над 1500 са подали заявления за новата учебна година, отчете Константинова.
“Тази глътка въздух по програмата с хотелите, както и временната закрила и достъпът до пазара на труда вече
дават резултат, а следващата цел е в малко по-спокойна обстановка в следващите дни да продължаваме да работим по интеграционния процес”, обясни вицепремиерът.
Тя отчете като провал събирането на данни през онлайн платформата за целите на логистиката, но добави, че там се съдържа безценна информация за възможностите за работа и професията на украинските бежанци, които ще послужат, за да им бъде помогнато да си намерят работа.
“Благодаря на екипа на кризисния щаб за безграничните усилия. Справихме се с предизвикателство, което България никога не е срещала. Рискът от тежка хуманитарна криза и хора на улицата беше огромен, но се справихме”, коментира Константинова.
Буферният център в Елхово затваря
Най-вероятно още в утрешния ден буферният център в Елхово ще бъде затворен, защото няма нужда от него. Работещ ще бъде центърът в Сарафово. Към момента в Елхово има около 200 души, които предстои да бъдат преместени в държавна база. В отговор на въпрос тя посочи, че базите на Националния осигурителен институт не са в програмата и не се ползват.
По думите на вицепремиера настаняването в държавните бази става с решение на правителството и заповеди на ресорните министри. “Вярвам, че държавните служители ще намерят в сърцето си съпричастност и ще намерят алтернативни варианти за почивка”, коментира Константинова.
Колко струва и откъде идват средствата
До момента ЕС не е заделил допълнителни средства за нито една държава за кризата с бежанците, заяви Константинова от парламентарната трибуна.
“Това, което е дадено, е гъвкавост – всички средства, които не са разходвани по предходните оперативни програми, да бъдат пренасочени за мерки с бежанската криза. В момента тези средства по оперативните програми са около 150 млн. лева, като от тях 52 млн. за април са платени към хотелиерите”, посочи Константинова.
Вицепремиерът отчете, че в петък са били заделени 12 млн. лева, които са били насочени към БЧК, областни управи и Министерския съвет за буферните зони и за осигуряване на хигиенни пакети, за изхранване в места без храна, за подкрепа на неправителствени организации и за кол-центъра, който работи на няколко езика. Тези средства все още не са изразходвани. По думите й 12.7 млн. лева са за мерки за стимулиране на заетост към Министерството на труда и социалната политика.
