На 2 октомври 2022 г. българите ще гласуват на предсрочни парламентарни избори. Гласуването ще определи кои ще са новите 240 депутати в бъдещото 48-мо Народно събрание. Това са първите избори за тази година, но са третите предсрочни парламентарни избори от 2021 г. насам.
В България се гласува в общо 31 многомандатни изборни райони (МИР), всеки от които изпраща в бъдещия парламент определен брой народни представители. Като цяло, многомандатните райони отговарят на областите в страната, като изключение правят София град – разделена на три района, и Пловдив – разделена на два МИР. Русе излъчва 8 народни представители
Как ще се гласува на тези избори?
В парламентарните избори на 2 октомври гласуването е с машини в тези секции в България и чужбина, които са с 300 и повече избиратели.
Гласува се със смарт карта, която избирателят получава от секционната комисия. Тя се поставя в долния край на машината с чипа напред и нагоре. След това се отваря електронна бюлетина. В нея избирателят посочва номера на партията, коалицията или инициативния комитет, а гласуващите в страната могат да отбележат и преференция в съответната листа. След като гласува, избирателят вади картата от машината и получава разписка. Картата се връща на член на секционната изборна комисия, а разписката се пуска в непрозрачна кутия. Симулатор на машинното гласуване е достъпен на сайта на Централната избирателна комисия тук.
С хартиени бюлетини се гласува в избирателните секции с по-малко от 300 избиратели, в секциите в лечебни заведения, домове за възрастни хора и други специализирани институции, в секциите на плавателни съдове под български флаг, както и в арестите и местата за изтърпяване на наказание “лишаване от свобода”. Изключение от машинния вот се прави и при гласуване с подвижна избирателна кутия. Ако в деня на изборите в дадена секция се наложи да се преустанови машинния вот, гласуването продължава с хартиени бюлетини.
Изборният ден отново ще започва в 7 часа и завършва в 20 часа. Ако след този час пред секциите има чакащи, гласуването може да бъде удължено, но с максимум един час – до 21:00 ч.
Как да проверя адреса и номера на избирателна секция?
Всички български граждани ще могат да проверят по електронен път номера и адреса на избирателната секция, в която ще гласуват на парламентарните избори на 2 октомври. Справката ще може да се направи в сайта на Главна дирекция “Гражданска регистрация и административно обслужване” (ГРАО), както и с есемес.
Мога ли да гласувам не по постоянен адрес, а по настоящ адрес?
Избирателите, чиито постоянен и настоящ адрес са в различни населени места, може да поискат да бъдат вписани в избирателния списък по настоящ адрес. Заявление за гласуване по настоящ адрес се подава в съответната общинска администрация или по електронен път през сайта на Главна дирекция “Гражданска регистрация и административно обслужване” (ГРАО). Крайният срок е 17 септември.
След като избирател бъде вписан в списъка по настоящ адрес, ще бъде заличен от този по постоянен и не може да му се издава удостоверение за гласуване на друго място.
Ако сте студент редовно обучение и постоянният ви адрес е в друг град – ще може да гласувате там, където учите, в секция по избор. Необходимо е да представите документ за самоличност, заверена за съответния семестър студентска книжка и декларация, че не сте гласували и няма да гласувате на друго място (тя е по образец и се предоставя в секцията).
Ще мога ли да гласувам, ако съм в карантина?
На изборите през 2021 г. беше предвиден ред за гласуване с подвижни кутии и за хората в изолация или карантина заради COVID-19. За разлика от тогава обаче, в момента в България не действа режим на извънредна епидемична обстановка и затова в инструкциите на ЦИК липсват указания избирателите, засегнати от коронавируса. Очаква се правилата за гласуване в условията на COVID-19 да бъдат допълнително уточнени, поясни пред “Дневник” говорителят на ЦИК Цветозар Томов. Повече по темата четете тук.
Как гласуват хората с увреждания?
Хората с трайни увреждания, които не им позволяват да упражнят правото си на глас в избирателна секция, могат да подадат на място или по електронен път в съответната община заявление за гласуване с подвижна избирателна кутия. Към заявлението се прилага копие от документ на ТЕЛК (НЕЛК). Крайният срок е 17 септември.
Ако този срок се изпусне, избирателите с трайни увреждания може да гласуват с подвижна избирателна кутия, но следва да заявят желанието си и то при условие че на територията на населеното им място е назначена подвижна секционна избирателна комисия. Срокът за заявяване е до 26 септември.
Мога ли да гласувам, ако съм в командировка или на почивка в България?
Не. Освен ако нямате настоящ адрес на мястото, на което отсядате. Тогава трябва да подадете и заявление в срок.
Мога ли да гласувам, ако съм на почивка или командировка в чужбина?
Да. В която и да е секция в чужбина, с документ за самоличност и без предварително подадено заявление.
Как гласуват българите в чужбина?
Централната избирателна комисия обяви 731 секции за гласуване извън България. Толкова са местата зад граница, в които на произведени до пет години назад избори е имало образувана поне една избирателна секция, в която са гласували не по-малко от 100 души, както и местата с дипломатически и консулски представителства на България.
Това обаче не е окончателен списък. За част от местата е необходимо да бъде получено съгласието за разкриване на секции от съответната държава, не по-късно от 16 септември. Отделно, до 6 септември организациите на българските граждани зад граница могат да правят предложения до ръководителите на дипломатическите и консулски представителства за местоположението на избирателните секции извън страната. Според Изборния кодекс секции извън България могат да се разкриват при наличие на не по-малко от 40 избиратели, подали заявление за гласуване на съответното място.
На парламентарните избори през ноември 2021 г. се гласуваше в 751 секции в чужбина, а на предходните на 11 юли 2021 – в рекордните 782 секции, но тогава отпаднаха ограниченията за места за гласуване извън ЕС. На 4 април 2021 г. секциите в чужбина бяха 465, през 2017 г. – 371. През 2014 г. се гласуваше в 426 секции, през 2013 г. – в 227, а през 2009 г. – в 274 секции.
До 10 септември ЦИК ще определи окончателно местата за гласуване в чужбина.
Избирателен район “Чужбина” няма и затова българите зад граница могат да гласуват за партия или коалиция, но не и за определен кандидат от листата, т.е. с преференция. В големите секции извън България – с 300 заявления или избиратели на предишен вот, отново ще се гласува само с машини.
В изборния ден с документ за самоличност в секциите в чужбина може да гласува всеки български гражданин с право на глас, дори ако не е подал предварително заявление. Ако българин, който живее в чужбина и подаде заявление за гласуване там, се върне в България, той може да гласува по постоянен адрес.
Кои са партиите и коалициите, които участват в парламентарните избори?
Партиите и коалициите, които издигат кандидати за депутати за вота на 2 октомври, са общо 31. Документи в ЦИК подадоха всички формации от 74-ото Народно събрание – “Продължаваме промяната”, ГЕРБ-СДС, ДПС, “БСП за България”, “Има такъв народ”, “Демократична България” и “Възраждане”. Формацията на бившия служебен премиер Стефан Янев “Български възход” подаде документи чрез мандатоносители, тъй като още не е регистрирана от съда.
Бившите коалиционни партньори Мая Манолова и Отровното трио се регистрираха поотделно – Манолова със собствения си политически проект “Изправи се България”, а Николай Хаджигенов и Арман Бабикян – като “Ние идваме!”, използвайки мандата на “Единната народна партия” на Мария Капон.
“Българско лято” на укриващия се в Дубай бизнесмен с 19 обвинения Васил Божков отново не е допусната до участие в изборите, заради санкциите по закона “Магнитски”. Останалите подали документи и очакващи регистрирането от ЦИК са: партия “Българско национално обединение – БНО” на Георги Георгиев, партия “Пряка Демокрация” на Петър Клисаров, партия “Правото” на Мария Колева, партия “Мир”, партия “Български национален съюз “Нова Демокрация” на Боян Станков-Расате, партия “Българска социалдемокрация – Евролевица” на Александър Томов, партия “Народна партия истината и само истината” на Венцислав Ангелов, партия “Консервативно обединение на десницата” на Петър Москов, партия “Движение на непартийните кандидати” на Минчо Куминев, партия “Глас народен” на Светльо Витков, партия “Български съюз директна демокрация” на Георги Неделчев, партия “Национален фронт за спасение на България”, ВМРО, партия “България на труда и разума”, партия “Национално движение единство” и коалиция “Справедлива България”.
Колко точно ще са номинираните за народни представители ще се разбере на 30 август. Тогава е срокът за обявяване на кандидатдепутатските листи.
Номерата в бюлетината ще станат известни на 31 август. Тогава ЦИК ще определи с жребий поредните номера на партиите и коалициите в бюлетината.
Как да проверя кандидатите за депутати в моя избирателен район?
На сайта на съответната районна избирателна комисия всеки избирател може да провери регистрираните листи и имената на кандидатите за депутати.
Ще мога ли да гласувам с преференция за депутат?
Ако гласувате в България, да. По желание избирателят отново може да отбележи и преференция, т.е. да даде своя глас за определен кандидат за народен представител от листата на предпочитаната политическа сила. Необходимо е избирателят да знае точно кой номер в листата е фаворитът му и да отбележи на съответното място (чрез докосване на екрана на машината или с “Х” или “V” в съответното кръгче от дясната страна на бюлетината).
Номерата на партиите и коалициите са от едно до 100, а номерата на кандидатите, за които може да се гласува с преференция, започват от 101.
Какви са прогнозите за изборите?
Тепърва предстои кампания, а с развитието ѝ ще излизат все повече социологически проучвания. Според първото изследване, обявено след встъпването на служебното правителство, в 48-ото Народно събрание парламент ще има поне шест формации – ГЕРБ-СДС, “Продължаваме промяната”, ДПС, “БСП за България”, “Демократична България”, “Възраждане”. Партията на бившия служебен премиер Стефан Янев “Български възход” е малко под бариерата от 4%, а “Има такъв народ” на Слави Трифонов остава зад нея.
Как се определя броят на спечелените от всяка партия/коалиция мандати в парламента?
Мандатите в парламента са 240 и се разделят между партиите и коалициите, спечелили поне 4% от действителните гласове на изборите на 2 октомври.
При пропорционалните избори мандатите се разпределят по т.нар. метод на най-големия остатък – партиите получават предварителни мандати при делене на получените гласове на т.нар. квота на Хеър. Останалите се разпределят, като приоритет имат формациите с най-голям остатък. Една партия може да получи най-малко 10 мандата.
Има дисбаланс между броя на гласовете, с които са избрани кандидатите от различните райони.
Кога се задейства преференцията за депутати?
Преференциалният вот може да пренареди кандидатдепутатската листа, ако за даден кандидат са гласували поне 7% от гласувалите за листата.
Важна ли е избирателната активност?
Колкото повече хора гласуват на парламентарните избори, т.е. колкото по-голяма е избирателната активност, толкова по-малко е значението на контролирания и купен вот. Ниската избирателна активност работи за големите партии и коалиции.
Какво означава, ако гласувам с “Не подкрепям никого”?
И на Избори 2022 може да посочите в бюлетината “Не подкрепям никого”, но тези гласове се броят само за определяне на избирателната активност. “Не подкрепям никого” не влияе при отчитане на резултатите от вота. Това е така, за да не се вдига 4-процентовата бариера за влизане в Народното събрание, което би било в ущърб на малките формации.
Къде ще се гласува хартиени с бюлетини, какви ще бъдат? Как отбелязваме гласа си?
С хартиена бюлетина ще се гласува в малките селски секции с под 300 избиратели, както и в избирателни секции в лечебни заведения, домове за стари хора и други специализирани институции за предоставяне на социални услуги, в избирателни секции на корабите под български флаг и при гласуване с подвижна избирателна кутия. В чужбина с хартиена бюлетина се гласува в секциите, за които са подадени под 300 заявления или на предишни избори са гласували по-малко от 300 избиратели.
Хартиени бюлетини ще бъдат доставяни и в големите секции, където ще се гласува само с машини. Целта е, ако възникне технически проблем с машините или форсмажорно обстоятелство, гласуването да може да продължи.
Избирателят отбелязва вота за партия, коалиция или независим кандидат за депутат като поставя знак “Х” или “V” в квадратчето с номера на предпочитаната формация, на независим кандидат или в това на опцията “Не подкрепям никого”. От дясно, в кръгче със съответния номер, може да се отбележи и преференция за кандидат за народен представител.
Отбелязването с тези знаци е действително, само ако е с химикал, пишещ със син цвят.
Какво означава, ако гласувам с празна бюлетина?
Празната бюлетина е на практика невалиден глас. На парламентарни избори невалидните бюлетини се броят само за определяне на избирателната активност, но нямат влияние върху резултатите.
Кога бюлетината е невалидна?
Бюлетината е невалидна, когато вотът е отбелязан със знак, различен от “Х” или “V”, има отбелязване в повече от едно квадратче или има отбелязване и извън квадратчето.
Невалидни са и бюлетини с надписи (някои избиратели оставят послание към системата или шега) или със знаци, както и попълнените с различен от син химикал. Празната бюлетина също се счита за невалидна.
Кога ще бъдат ясни резултатите от изборите?
Социологическите агенции обявяват прогнозните резултати още в края на изборния ден – 20 часа.
ЦИК следва да обяви получените гласове и разпределението на депутатските мандати за партиите и коалициите не по-късно от 4 дни след изборния ден, т.е. до 6 октомври.
Имената на избраните народните представители следва да бъдат обявени до 9 октомври.
Могат ли изборите да бъдат манипулирани?
Най-честите манипулации на избори са купеният и контролиран вот и нарушенията при отчитането на резултатите в секционните избирателни комисии.
Какво е касиране на избори?
Касирането е отмяна на избори, решението за която трябва да вземе съдът. Жалба до Конституционния съд (КС) за касиране на вота може да подаде партия, участвала в него. За целта обаче е нужен посредник, какъвто може да бъде президентът, Министерският съвет, главният прокурор и върховните съдилища. Няма срок, в който съдът да се произнесе.
Колко струват Избори 2022?
Бюджетът за предсрочните парламентарни избори на 2 октомври, който служебното правителство одобри е 70.5 млн. лева. Последните избори през ноември 2021 г. струваха 123.8 млн. лв., но те бяха вот 2 в 1 – за президент и за Народно събрание. Парламентарните избори на 4 април 2021 г. струваха 65 млн. лв., а тези на 11 юли 2021 г. – 57 млн. лв., но без разходите за машини.
Може ли да има нови парламентарни избори?
Да, теоретично може да има още предсрочни парламентарни избори и след тези.
Източник: Дневник
