Ива Митева: Не съм парашутист! Щях да се срамувам на мястото на Десислава Атанасова и Николай Събев

Ива Митева е сред най-разпознаваемите лица на “Има такъв народ”. Председател е на 45-ия и 46-ия парламент. Народен представител и зам.-председател на 47-то НС. В момента Ива Митева е водач на листата на ИТН в 23-ти МИР София и 19-и МИР Русе. 

Защо решихте да бъдете водач и в Русе? Какво ви свързва с този регион?

Аз съм от Разград – един град, който върви близко и ръка за ръка с Русе, включително и Русе беше част от Разградска област, спомняме си онези времена. Моят татко е учил в Русе, моят дядо и прадядо са работили в Русе. Аз имам една такава връзка далеч в миналото с Русе. Това, което в момента най-много ме свързва с Русе, е че Русе е градът на борбата срещу лицемерието в политическата система. Оттук тръгват всички борби и битки. Спомням си 80-те години, спомням си битките, които водеше Нешка Робева. Днес бих искала да се запозная и поговоря с нея, защото такива личности като нея са страшно нужни на България. Искам да я попитам дали е доволна от това, което вижда в Русе. Дали за 30 години Русе се промени към по-добро. Дали тази демокрация, за която всички мечтаехме, успя или демокрацията просто се провали. От Русе са избирани народни представители като Константин Стоилов, Марко Балабанов, Драган Цанков, Димитър Греков. Имаме шестима председатели на НС. Драган Цанков е казал, че Конституцията ни трябва да бъде разгащена – Конституция, по която трябва да живее добре целият български народ, а не само шепа от него. Виждате колко актуално звучи днес това. Марко Балабанов и Константин Стоилов са се борили за силно местно самоуправление, общината да бъде основната единица, там да бъде силата на народа и да бъде здравата основа за бъдещо развитие. Все повече напоследък говорим за децентрализация, от вертикално към хоризонтално управление. Много ми се иска този момент да дойде. От Русе е избран също и Дечко Узунов, Светлин Русе и проф. Борис Спасов, който се е борил за референдумите. Той е бил сред борците против ВНС и е искал да се утвърди референдума като върховна форма на пряка демокрация. Той е казвал, че в народа трябва да имаме доверие, но за съжаление не са го послушали. Управниците ги е страх от народа, страх ги е от референдума и не искат да повярват, че референдумът може сам да намери лек за болестта. Хората са мъдри. Това, което виждам при моите срещи с хората, че те са отвратени от политиците. От тази форма на партии, която съществува. Историческата ситуация, в която се намираме, ми напомня на 1931-34 година…

Подготвена сте с историята на Русе, но да се върнем към настоящето. Запозната ли сте с проблемите на Русе?

Знам какви са проблемите на Русе. За съжаление проблемът с въздуха продължава. Знам и виждам, че от 1994 година проблемът с трафика и тежкотоварния превоз е много голям, виждам задръстването заради Дунав мост и все още няма решение за преустановяване на тировете и тяхното разпръскване из вътрешността и всичко се струпва в една точка. Липсват паркинги, липсват пунктове, няма разделение за тези, които са за и от ЕС и за трети страни, което е доста странно и би облекчило трафика. В тази посока трябва да се работи, както и за реорганизация на движението по посока Русе-Силистра. Това трябва да се направи съвместно между местната и централната власт. Предният път, когато бях тук, се срещнах с кмета на общината, за да усетя проблемите на Русе. Разбрах за проблема и с пръскането срещу комари. Знаете какви са последиците, ако това не се случи. Разбрах, че парите вместо да бъдат преведени през месец март, са преведени през юни месец, което обезсмисля целия процес и те са върнати.

Наистина много са проблемите. Да не говорим за инфраструктурата. Водният цикъл се работи… Преди години именно водният цикъл взе главата на разградския кмет. Разбрах че има 18 строителни фирми, които работят, но само една от тях асфалтира и това бави целия процес. Русенци са прави да се сърдят, че като се направи една дупка се замазва около нея, а не се прави целия път.

Очевидно знаете проблемите, но имате ли решение за тях?

Имам да. Още от 46-ия парламент, когато правихме обиколки, обещавахме на хората реорганизация на данъците, защото в момента данъците се събират централно, след това се разпределят надолу. Ние искаме 2,5% от данък общ доход да остава в общините. Мисля че това ще бъде добре за русенци. Също таксите за преминаване на Дунав мост – трябва част от тях да остават в Русе, за да може да се използват за подобряване на инфраструктурата, защото този трафик я унищожава.

-Това се обещава на всички избори, но никой не го прави.

Не знам кой какво е обещавал, но аз не надявам да го направя. Ще предложа необходимите законови поправки, ще разговарям със съответните компетентни органи, съответните министри и наистина да работим в тази посока и ще го направим. Хубаво е да се явяваме на избори, хубаво е да обещаваме, но моята цел не е просто да бъда депутат.

Знаете какво е мнението за спуснатите водачи на листи – наричат ги парашутисти. Вие парашутист ли сте?

Не смятам, че съм парашутист, защото с работата си винаги съм доказвала, че довършвам докрай всяка битка и кауза, която започвам. Никога, когато съм обещавала нещо или някой ми се е обадил за помощ и аз съм казвала, че ще го направя, не съм се отмятала от думите си. Напротив! Обръщала съм включително гласовете в пленарна зала и са много примерите в предишния парламент.

Има много русенци, например водача на “Продължаваме промяната” или водачите на другите парламентарно представени партии, които са с по няколко мандата. Какво направиха за Русе? Аз ако съм била еди пълен мандат депутат от Русе и Русе изглежда по начина, по който изглежда днес, с минус 23% намаление на населението, аз ще се срамувам и няма да искам да се кандидатирам от Русе. Няма да мога да застана пред хората и ще ме е срам да ги погледна в очите. Един народен представител, когато се кандидатира, когато решава да работи за гражданите и да отдаде част от живота си за тях, трябва да го направи наистина и след това като погледне хората, те да му благодарят, или поне да кажат, че е оправдал тяхното доверие.

-Трябва ли Десислава Атанасова и Николай Събев да се срамуват, че са били депутати от Русе?

Чувството за срам си е индивидуално чувство, всеки има своите морални ценности и стойности. Аз бих се срамувала наистина! Русе е прекрасен град на Дунав, знаем историята, знаем, че е мост на култури. Да, ако го сравним с Белград – той е столица, но и Русе е бил столица на Дунавската провинция с огромно население. Погледнете как изглежда Белград след бомбардировки и как изглежда Русе. Можем да сравним! Русе е градът с първите предприятия, с богата индустрия и предприемачество. Не знам дали сега те са толкова развити, но Русе ми се вижда сив. Много ми е тъжно, когато се движа по улиците да виждам тези празни сгради в центъра. Да, разбирам, че това е въпрос на реституция, разбирам, че са много собствениците и са пръснати по света, но не мога да си обясня да се оставят прекрасни сгради да пустеят. Тук трябва да се предприемат законови поправки – такива, каквито са в другите европейски държави. В нито една европейска държава ние не виждаме подобно нещо.

Същото нещо го наблюдавах в Троян и Ловеч. Най-тъжното е, че много от сградите са оставени от известните ни политици и банкери, оставени и дарени на държавата и виждаме как пустеят. Много ми е интересно дали някои от нашите политици, защото нямаме държавници, устремили се към властта и трупане на имане, са дарили нещо на държавата, което след време ще кажем, че е оставено с лични средства. Имам чувството, че подаряват, но с държавни пари.

Често идвате в Русе. Успяхте ли вече да се срещнете с бившия областен координатор на ИТН и депутат в три парламента Светлин Стоянов, който си тръгна и сега е кандидат от ПП?

Да, успях.

Какво си казахте?

Нищо. Той се опита да ме поздрави. Аз казах, че имам лична хигиена и се обърнах на другата страна. Не съм се поздравила нито веднъж с този човек след напускането му на парламентарната група, включително с нито един от хората, които напуснаха ПГ не съм се поздравила, не съм ги погледнала в очите. Просто не желая. Аз съм такъв характер – приемам всеки човек много добронамерено. Приемам го много отворено и съм готова да помогна на всеки, помощта ми е безрезервна до момента, в който видя, че той ме излъже. Тогава спирам да разговарям с него, не искам и не давам обяснения. За мен просто не съществува.

В последните дни на 47-ия парламент той ви обвини, че взимате 45% надбавка като зам.-председател на НС, но не сте водили заседание нито веднъж. Защо беше тази лична атака?

Изключително елементарно поведение, дори не мога да разбера. Когато човек тръгва да говори такива неща, трябва да има някаква теза, която защитава. Разбрах че след като го е казал журналистът го е попитал: “Искате да кажете, че Ива Митева не става ли?”, при което е отговорил, че не искал да каже това, дори напротив. В такъв момент човек се пита защо го прави. Лицето, за което той говореше – Виктория Василева, искаше да бъде зам.-председател на парламента, просто не й се получи и затова започна този процес с отцепниците, който стартира много по-рано, поне от половин година. След оттеглянето на министрите те се разкриха без да изчакат докрай. Като заместник-председател имам своите отговорности, ако председателят ми възложи. Правила съм всичко, което ми е възложено. Още в първия ден на парламента, когато беше избран председателят, му подадох ръка и му казах, че може да разчита на мен, но аз няма да се натрапвам, когато поиска моята помощ, ще бъда насреща. За съжаление той се обърна един или два пъти към мен и направи точно обратното на това, което му бях казала и получи своите уроци от залата. Не съм комплексиран човек, мразя комплексираните хора, това не помага в политиката. Това е колективна игра, там сме, за да си помагаме, особено в парламента. Председателят е пръв сред равни, а народните представители представляват целия български народ. Ако ние не си подадем ръка и не се обединим, няма как да направим абсолютно нищо. Между другото се води един друг слух, не знам кой го е измислил, предполагам, че е някой посредствен отново – аз и господин Каримански всеки месец сме получавали по 10 000 лева от някакви фирми или от Слави. Не съм взела нито един лев допълнително от никъде и съм декларирала чинно всичко. Явно някой толкова елементарно се опитал да въздейства на колегите в групата, за да се каже, че ние сме облагодетелствани и те да се махат, защото едва ли не сме елит. Смешно е!

Водаческото ви място в Русе не е ли момент на реваншизъм спрямо Светлин Стоянов?

О, не. Няма никакъв реваншизъм, поне от моя страна. Още повече, че той не е водач на листата, а просто едно посредствено момче. В интерес на истината ме беше срам, че той беше депутат в Народното събрание. Казвам го съвсем отговорно. Като председател на парламента внесох закон за НСО и трябваше да ходя често в комисията по СРС-та, на която беше председател. Мен ме беше срам да стоя до този човек, който не можеше дори да открие заседанието си. Той няма нито едно изказване в пленарна зала, включително почти всички отцепници нямат нито едно изказване. Да не говорим, че бяха внесли един закон за изменение на хазарта, който дори не можаха да си представят, да не говорим да защитят и той беше отхвърлен. Това е нивото на парламента, това е нивото на политиката ни. Точно заради такива хора народът няма да излезе и да гласува.

Очаквате ли “Има такъв народ” да влезе в парламента?  

В момента не съм се вторачила на всяка цена да бъдат депутат и да бъда в политиката, но виждам, че хората искат това. Виждам отношението на хората към мен. Много пъти съм си задавала въпроса дали да не спра дотук, но това означава с лека ръка да отхвърля една цяла година и надеждите на много хора. Затова реших да продължа и този път, но съм убедена, че трябва нова формула от повече личности в парламента. Хората, които са можещи и знаещи, са разпръснати във всички парламентарни групи. Още от 45-ия парламент казвах на колегите, че ако се съберем експертите, ще направим нещо много добро. Силно се надявам това време да дойде скоро – на умните хора, които сме виждали във ВНС, в 38-тото НС, в 39-тото НС.

Водач сте на две листи. При мандат в Русе откъде бихте влезли?

Имам една такава болка към избирателите в Разград, защото в 46-ия парламент влязох от София и тази вина ми стои. Сега категорично бих избрала да вляза от Русе.