Първата спирка на пътуващата изложба, част от проекта „Първите владетели на Европа“ по инициатива на Фийлд музея в Чикаго, е Институтът за изследване на древния свят в Ню Йорк, САЩ, където тя бе открита на 21 септември под надслов „Ритуал и памет: Древните Балкани и отвъд тях“.
Изложбата представя културни ценности от единадесет държави от Стария континент и ще бъде отворена за посетители до 19 февруари 2023 г. преди да отпътува за Чикаго. Проектът „Първите владетели на Европа“ е първото по рода си мащабно сътрудничество между Северна Америка и Югоизточна Европа, а в него централно място заемат три български музея.
В изложбата в Ню Йорк с част от своите най-ценни експонати се включват Националният исторически музей в София и Регионалният исторически музей в Русе, които ще запознаят американската публика с някои от най-енигматичните си съкровища. Сред тях са уникалното Боровско съкровище от първата половина на IV в. преди н.е. и находките от могилния гроб на тракийски аристократ от Голямата могила до с. Златиница, датиран към средата на IV век пр. н. е., включващи: уникален златен венец с апликации, пръстен – печат, наколенник и два ритона от сребро. Със своята ювелирна изработка впечатление прави и златният наушник от първата половина на III век пр. н.е. открит край Синеморец, с древногръцката богиня на победата Нике, управляваща колесница с два коня.
Изложбата включва също ценни артефакти от периода на неолита до желязната епоха, показвайки над 200 рядко излагани ритуални експоната от 27 музейни институции, които пренасят публиката в бита и вярванията на древните цивилизации на Балканите.
„Най-големият смисъл за нашето участие е в изграждането на връзки с българската общност в Северна Америка, която разпознава Музеят „Фийлд“ като свой приятел. Не по-малко важна е научната общност, която чрез артефактите на Русенския музей, ще се докосне до йерархиите в древните общества, формирали ритуали и памет за първите владетели на Европа“, каза проф. д-р Николай Ненов, директор на Регионален исторически музей – Русе.
Българското участие се реализира с финансовата подкрепа на Фондация “Америка за България” и включва 32 експоната, запазили духа на народите, населяващи земите ни в ранните епохи на развитие на цивилизациите.
През следващите две години по проекта ще бъдат реализирани поредица от изложби, които ще запознаят американската публика с археологически артефакти от региона простиращ се от Стара планина до Карпатския басейн. От Ню Йорк изложбата ще отпътува за Фийлд музея в Чикаго, където ще бъде изложена през месец март 2023 г. Директно за Чикаго ще отпътуват и част от златните находки от най-старото обработено златно съкровище в света, открито във Варненския халколитен некропол и датирано в периода между 4600 и 4200 г.пр.н.е., където към изложбата с впечатляващите български съкровища се присъединява Регионален исторически музей – Варна.
Сред инициаторите на уникалния по рода си проект е д-р Петранка Неделчева, ръководител „Експозиционна и международна дейност“ в НИМ, която прекарва две години в Чикаго по време на своята постдокторска специализация във Фийлд музея, реализирана със стипендия на Фондация “Америка за България”. В този период се заражда и идеята за представянето на богатото ни културно наследство в Чикаго, където е и най-голямата българска общност.
Интересно съвпадение е, че с тази изложба България отново впечатлява американската публика в Чикаго точно 130 години след първото участие на вече свободната ни държава в международно събитие. През 1893 г. България е поканена да участва със свой щанд на Световното изложение в Чикаго, описано и в емблематичната творба на Алеко Константинов „До Чикаго и назад“, предава Русе медиа.
Oт септември 2022 до януари 2025 мащабният международен проект ще се реализира в три от най-престижните музейни институции в Северна Америка – Института за изучаване на Античният свят в Ню Йорк, Музеят Фийлд в Чикаго и Канадският музей за история в Гатино, Квебек и има за цел да разкрие историята за това как хората са придобили власт и влияние чрез натрупване на богатство и контролиране на търговията, технологиите, ритуалите и войната.
