8-партиен парламент с първа политическа сила ГЕРБ-СДС. Това сочат данните на ново изследване на „Арфа рисърч“ за обществените нагласи в навечерието на изборите.
Изследването е проведено в периода 25-27 септември сред 1025 пълнолетни българи от цялата страна. Информацията е събрана по метода на прякото стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.
Наблюдава се лека мобилизация сред твърдите симпатизанти на ГЕРБ и леко увеличение на процента гласували за тях – 25,2%, коментира в “Тази сутрин” социологът Боряна Димитрова.
Втора политическа сила е „Продължаваме промяната“ с 16,5% подкрепа. Според проучването на „Алфа рисърч“ трети са ДПС с 13,1% подкрепа, следвани плътно от „Възраждане“ с 11%. БСП става пета политическа сила с 10,2% подкрепа, а след тях е „Демократична България“ с 8,4%. На ръба да влязат в Народното събрание са „Български възход“ и „Има такъв народ“ – съответно с 4,4% и 4% подкрепа.
Анализът на социолозите
Боряна Димитрова уточни, че „Продължаваме промяната“ има около себе си периферия от колебаещи се избиратели. В зависимост от това дали те ще могат да ги привлекат ще зависи амплитудата на тази партия.
Основен извод на проучването на „Алфа рисърч“ е, че се очаква разместване в позициите на БСП, ДПС и „Възраждане“ заради близките им резултати.
„Има две, като че ли противоположни нагласи в общественото мнение. От една страна, „Възраждане“ концентрира доста съществено русофилския вот в България. От друга страна, за първи път наблюдаваме много ясна и категорична оценка на българското обществено мнение за част от развоя на събитията във войната в Украйна. 78% са срещу обявената мобилизация, само 11% я подкрепят“, коментира Димитрова.
По думите ѝ тази обществена нагласа започва да служи като „спирачка“ пред нарастването на вота за „Възраждане“. Интересно е коя от двете тенденции ще надделее в деня на вота.
Ключово за БСП пък ще е дали по-възрастното население ще се справи с машинния вот, защото по този начин социалистическата партия може да загуби чисто технологично част от своите избиратели.
Относно последните две места – за „Български възход“ и за „Има такъв народ“ – шансовете да влязат в парламента според социолозите е 50 на 50. Към момента тяхната мобилизация за гласуване и колебанието е доста висока, така че е рисково участието им, уточни социологът.
Каква ще е избирателната активност на тези избори?
Очаква се избирателната активност да е около 45%. Социолозите обаче очакват дори да е по-ниска. От тях 75% са решили за кого да гласуват. 25% казват, че със сигурност ще гласуват, но се колебаят между две партии.
По думите на Боряна Димитрова кампанията не е довела до нарастване на желанието на гласуване, нито пък до утвърждаване на категоричен избор на българите.
„Налице е висока мобилност сред българските избиратели, разочарование от вече направени избори и ниско доверие към политическите представители, което дава възможност за разместване в една условна класация на електоралните предпочитания“, поясни социологът.
Изборна спирала или редовен кабинет?
Според електоралните нагласи около 70% от българските избиратели искат да има правителство пред лицето на множеството кризи, пред които е изправена България.
Несигурността, в която живеят и непрекъснато повтарящите се избори, не се оценява позитивно. В същото време обаче има голяма степен на скептицизъм дали партиите ще успеят да съставят правителство.
47,1% смятат, че е по-вероятно да има кабинет, 42,8% са на противоположното мнение, а 10,1% нямат мнение.
Изследването на „Алфа рисърч“ е проведено в периода 25-27 септември сред 1025 пълнолетни българи от цялата страна. Информацията е събрана по метода на прякото стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.
