Започна седмица на оценка за реалната готовност на България да стане член на Шенгенското пространство след само 10 седмици. Специален експертен екип от шенгенските държави, подбран от Европейската комисия по молба на София за тази оценка, ще работи в следващите дни. Заключенията им със сигурност ще повлияят, когато през декември лидерите на страните гласуват за това дали последните страни от ЕС, които не са част от зоната за пресичане на границите без проверка на личните документи, да бъдат допуснати в нея.
За мисията е известно поне от миналата седмица в Европейския парламент, а тази седмица подробности за нея даде за “Дневник” и българското министерство на вътрешните работи.
Става дума за България, Румъния, Хърватия, като за последната вече е почти сигурно, че ще бъде приета. Има още една страна извън Шенген – Кипър, но тя е особен случай заради това, че островната държава все още не контролира част от територията си, на която от близо половин век има присъствие на турската армия.
Така интригата се върти около България и Румъния. И никак не е сигурно, че двете – или едната от тях – ще успее да прекрачи прага на пълноправното членство, за което от повече от десетилетие се твърди, че имат техническа готовност.
Този нов “прозорец” от възможности за раздвижване на шенгенската тема се отвори през пролетта. Причината е френското председателство на Съвета на ЕС, сподели източник на “Дневник” от Брюксел. Някъде през март-април – и в немалка степен стимулирано от започналата на 24 февруари руска агресия срещу Украйна – французите са дали надежди на властите в София, Загреб и Букурещ, потвърди друг източник от румънската столица. През лятото се включи с подкрепа и германският канцлер Олаф Шолц.
Доста бързо се е разбрало, че хърватите, набрали скорост и в кампанията си за приемане на еврото, са почти готови и за Шенген и това е било оценено от Париж и евроинституциите. В същото време Румъния и България нямат актуална оценка (а и юридически няма нужда от такава). Тази за българската готовност е от 2011 г. и заключението е, че технически са покрити критериите. Но одобряване на членството така и не се случва заради неодобрението на няколко държави, сред които неофициално са Холандия, Дания, Франция, Германия.
През годините винаги излиза един и същи проблем за България – почти винаги се говори за техническите критерии и много рядко за отсъствието на доверие към управлението на страната. В най-добрия случай това се опакова в дипломатични фрази като нужда от още работа по върховенството на закона, борбата с корупцията и организираната престъпност.
“Най-сигурният път към членство в Шенген е да се премахне корупцията и да се повиши нивото на българските институции. Не е въпрос на политически изказвания, а да си свършим работата”, каза в средата на месец май премиерът Кирил Петков на съвместна пресконференция в София с нидерландския си колега Марк Рюте. “Няма какво да добавя, така е”, отвърна Рюте.
Изтича уникална възможност за влизане в Шенген, мисия проверява готовността на България
Приблизително по това време добива очертания инициативата доброволно да бъде поканена малка група експерти в България и Румъния. (“Дневник” не успя да изясни със сигурност дали първи е Букурещ и София се е включила след това, дали редът е обратният или ходът е направен синхронно.) Те ще посетят и двете страни, но не трябва да правят комплексна оценка, която би била сложна и бавна, а само на някои проблемни въпроси, обясниха за “Дневник” от Брюксел. Основната институция, с която ще работят тази седмица, е министерство на вътрешните работи.
Предстоящата оценка “е основополагаща България да бъде приета в Шенген”, заявиха от МВР за “Дневник”. “Ще бъде направена от около 30 много сериозни експерти от почти всички държави-членки на ЕС, с изключение на Нидерландия. Те са подбрани от Европейската комисия по специфични процедура и критерий, ще се разделят на няколко лъча и ще направят проверки в различни точки по едно и също време”, допълват от пресцентъра на министерството.
Във визитата ще участват също така в качеството на наблюдатели експерти от Фронтекс, Европол и Агенцията на ЕС за основните права (FRA), съобщи преди дни Клуб Z. Изданието изброи и имена на участниците в групата и темите полицейско сътрудничество, Шенгенска информационна система (ШИС), управление на външните граници, въпроси на връщането, основни човешки права. Източник на “Дневник” от Брюксел, пожелал анонимност, коментира, че общо взето те са коректно посочени.
“От първия ден на встъпването си в длъжност служебният министър на вътрешните работи Иван Демерджиев и цялото политическо и професионално ръководство на МВР работят, за да бъде създадена необходимата организация и подготовка за предстоящата оценка, на която страната ни се подлага доброволно. (…) Целта, за която работи служебният кабинет, е от 1 януари 2023 г. да може към Шенген да се присъединят сухопътна, речна и морска граница, а от 26 март 2023 г. да бъде включено и въздушното пространство”, казаха от ведомството.
После процедурата е следната:
в 10-дневен срок след приключване на проверката, експертите изготвят доклад
той се предава на Европейската комисия
Комисията прави оценка на базата на тези заключения дали страната е разрешила всички проблеми
на Съвета на ЕС се предава препоръка страните членки да решат дали да одобрят нови членове на Шенген.
“Дневник” попита и на какъв етап е готова България със системата Вход/Изход (Entry-Exit System или EES), за въвеждането на която крайният срок за всички страни в ЕС е краят на май 2023 г. От МВР отговориха:
“В първите дни на септември старата поръчка беше спряна поради множество несъответствия със Закона за обществените поръчки. В момента се подготвя документацията за обявяване на обществена поръчка. Изработена е нова спецификация, която е съобразена изцяло с нормативната рамка, която ще надгради направеното до момента.”
Наличието на работеща тази автоматична ИТ система за граничен контрол не е задължително изискване за допускане в Шенген. Но тя е един от ключовите проекти за подсилване охраната на външните граници на ЕС и на сигурността в Шенгенското пространство и се предполага, че желаещите да влязат в него ще са положили убедителни усилия за въвеждането ѝ. Регулацията за EES влезе в сила преди почти пет години – на 29 декември 2017 г. и е вписана като добавка към Шенгенския граничен кодекс.
Основната ѝ цел е да регистрира подробни лични данни на пътниците от трети страни (с визи за кратък престой или такива, допускани по изключение без виза) всеки път, когато пресекат външна граница на ЕС. EES трябва да премахне сегашното подпечатване на паспортите, ще се регистрира още отказа от издаване на виза и ще засича онези, които са останали в ЕС след изтичане срока на визата им. Казано накратко, системата трябва да помогне за предотвратяване на нелегална имиграция.
България и Румъния имат още един проблем – мониторинга от Европейската комисия. Механизмът за сътрудничество и проверка, въведен през 2007 г., още не е премахнат. За България по него не се изработват годишни доклади, но и формално Европейската комисия не го отменя. За Румъния механизмът все още действа.
Тази година Франция и Германия демонстрираха подкрепа за приемането на двете страни в Шенген, независимо, че са под този контрол, и това е възможност, която, ако бъде пропусната, може да се се появи отново още дълги години. Но не е известна позицията по въпроса на Нидерландия, а традиционно критичната Дания също дипломатично пази мълчание.
Румънците залагат на това, че Марк Рюте ще бъде на посещение в страната в сряда и ще разговаря с президента Клаус Йоханис, който миналия четвъртък на срещата на върха на ЕС в Прага каза,че има надежда, но не и гаранция, страната да влезе в Шенген на 1 януари 2023 г. В Букурещ коментират, че Рюте не е коментирал напоследък дали е готов да оттегли несъгласието си и това не изключва версията Нидерландия всъщност да търси съмишленици за позицията си, за да не остане изолиран в Европа по въпроса.
Изтича уникална възможност за влизане в Шенген, мисия проверява готовността на България© audiovisual.ec.europa
Евродепутатът Драгош Пислару (Обнови Европа) коментира, че макар да има изключително благоприятен контекст на европейско ниво, има уязвимости в Румъния, свързани с трафика на хора, границата с Украйна “и като цяло напоследък има други примери, които ни показват, че нещата не са съвсем розови”. Чака се становище на Венецианската комисия по законови промени, включително за независимостта на прокурорите от антикорупционната прокуратура и де факто преобразуването на тази специална институция в няколко по-малки специални звена.
“Фундаменталният проблем не е на европейско ниво, той е на ниво нашата държава. Той е свързан правораздаването и факта, че откакто влязохме в Европейския съюз, имаме условно присъединяване. Мониторингът – а ситуацията с него е по-лоша в сравнение с 2016 г. – означава, че има загриженост на държавите-членки на Европейския съюз, че в лицето на Румъния, предвид корупцията, превзетата държава и слабата институционална власт на съдебната система като цяло, съществува потенциален риск от отклоняване от европейските ценности”, допълва Пислару.
За България в тези събития има и друг голям залог. Ако само Хърватия бъде приета, много е вероятно Румъния да обвини за неуспеха си България като един вид бреме и да заработи усилено за разбиване на представата в Европа, че двете страни са тандем така ще трябва да влязат в Шенген. Ако бъдат приети Хърватия и Румъния, това ще е звучна плесница за България, която може да разбие вътрешнополитическия консенсус, че трябва да сме член на 1 януари. А това, от своя страна, би наляло вода в мелницата на противниците на скорошното влизане на България в еврозоната.
