НА ЖИВО: Депутатите се заклеха да спазват Конституцията

Народните представители се заклеха да спазват законите на страната. “Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се”, гласи клетвата на депутатите. В пленарната зала прозвучаха химните на България и ЕС.

“Позволете ми в деня на Иван Рилски, който призоваваше за смирение и за единство да благодаря за поканата и възможността да приветствам всички вас. Всяко начало е заредено с надежди, открива се възможността да оставите достойна следа в историята в тези трудни за България и Европа времена. Надявам се НС да ни изведе от спиралата на политическа нестабилност и ключът е във вас, в ръководствата на партиите”. Това заяви президентът Румен Радев.

“Откривам първото заседание на 48-то Народно събрание”. С тези думи най-възрастният народен представител – Вежди Рашидов от ГЕРБ-СДС, откри заседанието на НС.

235 депутати присъстваха в залата, показа проверка на кворума.

Предвид вече посребрялата ми коса и бялата ми брада на мен се падна да открия 48-то НС. Някои казват, че с възрастта човек помъдрява, други – че само тялото остарява. Живях дълго, видях много, и все още търся отговори. Седейки днес пред вас си спомням как като малко момче мечтаех да открия света. Как дойдох в големия град да се изуча, борих се да побеждавам. Спомням си началото с дългата коса, наказанието, смяната на имената. Помня революцията на палатките, градинката Кристал, Града на истината, мразовитата зима на 1997 г., когато носихме чай на барикадите.

Помня протестите и хората зад мегафоните.

Разказвам всичко това, защото мъдростта се ражда в паметта, а тя е изградена от спомени. През тези години променихме страната си, преодолявахме кризи и се борихме с бедствия. Градихме основи, издигахме едни, сваляхме други. И така съградихме живота си.

Едни се пребориха, много други страдаха, трети избягаха.

Сега стоим тук всички заедно след поредната тежка кампания. Едни чегъртани, други обидени, трети забравени, четвърти обругавани, пети – анатемосани. И пак се чудим как, защо, накъде?

През последните месеци се потопихме в реки от речи, опорки, заклинания. Заляхме всичко с обиди и причинихме страдание.

Затова ви моля, колеги: мислете.

Знам, че най-лесният път е агресията и отрицанието. Но агресията ражда само агресия. Отрицанието води до отрицание. До кога така?

Знам, че потънали в кризи и проблеми губим посоката си – днес е токът, утре хлябът, после война.. объркани така, затъваме все по-дълбоко в антиутопия, в която войната е мир, свободата – робство, невежеството – сила.

На тази висока трибуна да помним, че всеки има живот, близки и достойнство, а зад нас стоят хиляди хора със своите мечти и надежди.

Да се борим, но да не се убиваме, призова Рашидов.

Моля ви, колеги, мислете! Всички сме различни, но само от нас зависи какво ще сътворим от всичко това.

Моля със смирение за разум и помирение.

И пак ви моля, колеги, мислете! Нека Бог да пази България!, завърши Рашидов.