Като човек, който наблюдава системата от дълго време, искам да кажа, съдебната система в момента изглежда действително неспособна да пробие определен стъклен таван. Това има личностни и законови измерения. В същото време не съм съгласен с онези констатации, в които се казва, че правосъдна система няма. Така коментира министърът на правосъдието Крум Зарков в „Седмицата“ по Дарик радио въпроса дали престъпността на високите етажи остава безнаказана и дали събедната система е превзета.
„Вижда се, че общата политическа ситуация влияе върху съдебната система. Не бих слагал всичко под един знаменател. Тези законопроекти, които сме подготвили, ще направят така, че ако изградим нов антикорупционен орган, който да разследва именно висшите етажи на властта и само тях, ако се приемат онези промени в същия този закон, който засяга на потърпевшия в процеса, всички тези неща са много сериозна посока в тази посока“, обясни Зарков.
По негови думи корупционните престъпления са трудни за доказване. „Първо, защото този, който дава и взема, има целия интерес на света това да не се разбере. Те изискват експертиза и опит от разседващия орган. Когато става дума за разкриване на престъпления от високите етажи на властта, идва и втората трудност обаждане по телефона, от човек, който е на власт, някой, от който може да сте зависим, т.е има неформално влияние върху вашето разследване“, заяви правосъдният министър.
„За да решим тези два проблема, трябва да съберем качествени хора и второ да направим така да са защитени от такова обаждане“, категоричен е той.
„За да направим първото ние ще вземем сега действащата дирекция в КПКОНПИ, които са оперативните служители, към тях трябва да привлечем високо качествени юристи, които да са разследващите инспектори. След което ще създадем комисия, която ще е от 5 души, която да не е избирана от парламента, защото там се избира чрез мнозинство, това, което избира и Министерския съвет. Ще участват Върховния административен съд, Върховния касационен съд, президента и парламента, който като висш орган, също трябва да има представител. Ако приемем закона, ще се появят и кандидати“, обясни Зарков.
„Ще се опитам да гледам в по-добрия сценарий, а именно този парламент да състави правителство. Докато текат тежките преговори, да се заеме с законодателната си дейност. Има нов елемент от онзи ден, избор на председател и състав на правната комисия, за да може законодателната дейност да започне. Ако може паралелно да развиваме политическата част с законодателната, би било добре за всички“, каза още Зарков.
На въпрос къде бърка България в момента, той отговори „първо, това, което ни заобикаля, след февруари, избухването на войната, не е точно прогрес. Второ, двата въпроса бюджетни и този за инвестициите, макар и свързани, не са едно и също нещо. Ако говорим за инвестиции и привличането на чуждестрании, то изисква цялостно добра бизнес среда. Не случайно правосъдната ни реформа е в секцията бизнес среда. Общите нива на корупция влияят не само на чуждестранните инвеститори, но и на българските такива. От друга страна имаме бюджет, българският съвсем нормално се фокусира върху подпамагане, тъй като функционираме в условията на плосък данък.
Излизаме от две годишен период когато бюджетната процедура беше нарушена. Бюджетът се прие късно, беше актуализиран късно, а сега нямаме ясно мнозинство, което да застане зад политики, които са числата в бюджета. Следователното служебното правителство прецени да предложи удължителен закон, с който да не изпаднем в ситуацията от миналата година, на несигурност и в същото време да се продължат всички политики, да се позволи на страната да функционира и да мине през този период“, обясни още Зарков в ефира на Дарик.
