За втори път съд, този път Апелативния съд в София, осъжда прокуратурата за необяснимо бездействие на прокуратурата по повдигнато обвинение на президентския съветник Пламен Узунов и бизнесмена Пламен Бобоков за т.нар. „престъпен сговор“. Съдът присъжда по 10 000 лева обезщетение на двамата за нарушеното им право нарушеното им право на разглеждане на делото им в разумен срок, пише Defakto.bg.
Така Пламен Узунов и Пламен Бобоков за втори път осъждат прокуратурата заради активното бездействие на спецпрокуратурата по повдигнатите им обвинения и възпрепятстван достъп до съд.
Това става се случва след като през декември 2021 г. СГС осъди прокуратурата за „нищоправене“ и присъди на двамата по 3000 лева обезщетение, адвокатски разноски, държавни такси и др. за неимущстестени за „вреди, нанесени им от мудното разследване на делото за „престъпния сговор“.
Сега АС – София отменя решението ная СГС относно размера на обезщетението и присъжда по 10 000 лева на двамата. Сумите са дължими заедно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба – 24.02.2021 г
„Поради несъвпадение между изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционният съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди е отхвърлен за сумите над 3 000 лева до сумите от по 10 000 лева и вместо това бъде постановено решение, с което ответника бъде осъден, на правно основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ да заплати на ищците допълнително сумите от по 7 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от нарушение„, е записано в решението.
Съдът приема, че правото на ищците за разглеждане на делото в разумен срок, е било накърнено, поради което и предявените от тях искове са основателни. Произнасянето на съда за нанесени морални вреди по неприключило досъдебно производство, преди още делото да е влязло в съда, е ясен знак, че прокуратурата вече ще се разплаща за шумно образуваните дела, държани „на трупчета“ и разследвани с години по всякакви съображения.
В съдебните си решения по жалбите на Узунов и Бобоков, съдилищатата ясно дават да се разбере, че предявяването на иск за обезщетение за вреди по висящо производство не е пречка за предявяване на иск и след приключване на производството.
И САС се натъква на необяснимата причина, довела до увеличена продължителността на досъдебното производство извън предвидения в чл. 234, ал. 1 НПК, двумесечен срок от деня на образуването му.
През февруари 2021 г. Пламен Бобоков и Пламен Узунов заведоха дело за неимуществени вреди срещу прокуратурата по ЗОДОВ, задето (тогава осми месец, а към настоящия момент производството продължава да е на трупчета и не е влизало в съда над 2 г. и четири месеца. ) протака гръмко оповестеното дело за „престъпния сговор“ помежду им и ги постави в ситуация на непрекъсната несигурност – хем невинни (заради презумпцията за невиновност до окончателното произнасяне на съда), хем под пресата на държавното обвинение и всяването на обществени съмнения, че са „криминални“ герои.
Те потърсиха сметка на прокуратурата за бездействието по обвиненията, че секретарят и бизнесменът се сговорили (от януари 2019 г. до май 2020 г.) единият да предава на другия информация за политическото положение в Либия и Украйна, с която Пламен Бобоков не можел да се снабди „по правомерен начин“. Като в същото време инкриминираната информация е налична в публични източници – БТА, цитираща международни агенции.
Новото дело бе плод на десанта на спецпрокурори, военни обвинители и мускулести служители от Бюрото по защита в Президенството на 9 юли м.г. Бобоков и Узунов пък бяха задържани по Закона за МВР, а на 10 юли станаха обвиняеми и – освободени срещу гаранции. Арестите и на Бобоков, и на Узунов недвусмислено бяха признати за незаконни от съда. Това бе решението и за друг арестант от паметния 9 юли – президентския съветник Илия Милушев.
Към привличане на някого като обвиняем се пристъпва, когато се съберат достатъчно доказателства за виновността му, посочи защитата в исковата молба на двамата. Ако след повече от година от началото на разследването обемът доказателства е същият и производството нито е прекратено, нито наличните доказателства са достатъчни за внасяне на обвинение в съда, очевидно е, че разследването не се води с нужното усърдие и прокурорът не прави необходимото за да обезпечи своевременното му приключване, заявиха адвокатите Ина Лулчева и Емилия Недева. Действията на разследващите и прокуратурата се характеризират със стремеж към външна показност, а в хода на разследването са правени политически декларации от прокуратурата срещу президента, чийто секретар е Узунов, се казваше още в исковата им молба. Защитата на Узунов и Бобоков допусна, че досъдебното производство продължава не с цел да се търси обективната истина, а да се поддържа медиен и обществен интерес и да се внушава, че двамата са виновни.
Това бе едно от делата по които прокуратурата недопустимо разгласи и доказателства, обстоятелство, което е намерило обширно място в съдебното решение – записи от онлайн кореспонденцията между Бобоков и Узунов, изказвания на главния прокурор, зашеметяващата гаранция от 1 000 000 лева за Бобоков, по – късно намалена на 10 000 лв и др. В съдебното решение сред множеството изброени акции, арести, огласявания, претърсвания, изземвания е отбелязана и заветната дата – 09.07.2020 г. , когато според бившата шефка на Спецпрокуратурата Валентина Маджарова прокуратурата била „поканена“ да влезе в президенството, а според съдебното решение: „прокуратурата извършила безпрецедентна акция в сградата, ползвана от президента на Република България. Тогава влезнали множество прокурори, полицаи и служители на Бюрото за защита тогава към главния прокурор. Служителите на Бюрото за защита към главния прокурор били оборудвани с екипировка, включваща маски, специални ръкавици, огнестрелни оръжия, ножове, палки, комплекти за оказване на първа помощ. Извършили претърсвания и изземвания на кабинети в сградата, в т.ч. и кабинетът на първия ищец, като с помощта на служител по компютърната поддръжка бил отключен компютъра на Пламен Узунов и съдържанието му било изтеглено. Акцията била предварително обявена на медиите и проведена в тяхно присъствие..“.
Цитирано е изказване на главния прокурор Гешев на брифинг в Сандански през юни м.г., коментирал комуникацията между двамата ищци по следния начин: „дали съветникът по правни въпроси, корупция и лобизъм, извинете, мисля, че грешка допуснах, лапсус, много се извинявам за определянето на длъжността му, ще бъде обвинен, решават наблюдаващите прокурори“. Тонът на изказването, съпроводен с многозначителна усмивка, оставили у първия ищец впечатлението, че не става дума за езикова грешка, а за съзнателна реч, е отбелязано в решението.
От свидетелките показания и експертизи по делото, начинът на водене на разследването, АС заключава, че необяснимата му продължителност и неопределеността на ситуацията, е предзивикала тежки отрицателни емоции, повишен стрес и загуба на доверие в обективността на прокуратурата и справедливостта на воденото наказателно производство. Така воденето разследването е било тежък удар по авторитета и на двамата.
Из мотивите на съда:
.. При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Разпоредбата на чл.2б от ЗОДОВ предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, §1 от ЕКЗПЧОС. Според посочената норма от Конвенцията, уреждаща правото на справедлив съдебен процес, всяко лице при решаването на спор относно негови граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на делото в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.
Нито в Конвенцията, нито в ЗОДОВ има легална дефиниция на понятието „разумен срок“. Това се дължи на обстоятелството, че не е възможно изначално да се определи единен „разумен срок“ за всички видове дела. Поради това, кой срок е „разумен“ се определя за всеки конкретен случай, като липсата на легална дефиниция на понятието не означава липса на критерии за извеждането на неговите параметри. Според практиката на ЕСПЧ по приложението на чл.6, т.1 от КЗПЧОС, при преценката за разумност на релевантния период, съдът прилага три критерия: фактическа и правна сложност на делото, поведението на компетентните органи и поведението на самия носител на правото /Решение от 15.07.1982 г. на ЕСПЧ по делото Екле срещу Германия, Серия А № 51; Решение от 13.07.1983 г. на ЕСПЧ по делото Цимерман и Щайнер срещу Швейцария, Серия А № 66; Решение от 26.07.2001 г. на ЕСПЧ по делото Крепс срещу Полшар/. характер на продължителността на производството трябва да бъде преценен в светлината на а конкретните обстоятелства по всяко дело и с оглед на следните критерии: сложността на делото, поведението на жалбоподателя и съответните органи и на какво е бил изложен жалбоподателят в процеса. Именно тези критерии са заложени в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, като в чл.2б, ал.2 е посочено, че при преценка относно наличието на необосновано забавяне при разглеждане и решаване на делото, съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.
В настоящия случай досъдебното производство № 97/2020 г. по описа на СО-СП, пр.пр. № 1223/2020 г. на СП, след отделяне на материали по друго досъдебно производство е започнало на 18.06.2020 г. и относимият срок, е започнал да тече от 19.06.2020 г. /когато е извършено претърсване и изземване в жилището на У., и на адресите в гр. Русе, и когато е извършен обиск и изземване, и ищците са предали доброволно мобилни телефони, ведно със СИМ-карти/. Въззивният съд споделя практиката на ВКС в която е прието, че употребеният в чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление“ трябва да се
тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателнопроцесуален смисъл. Краят на срока е моментът, в който се слага край на несигурността в правното положение на лицето. Към датата на приключване на устните състезания по делото пред въззивният съд – 05.10.2022 г., този момент не е настъпил, като съгласно разпоредбата на чл. 235,ал. 3 ГПК, изтеклият период от време след образуване на делото, съдът не само може да вземе предвид, но е длъжен да го прецени в решението си по същество, тъй като доводите и възраженията във връзка с него ще бъдат преклудирани с влизането на съдебното решение по настоящото дело. Поради това и съдът приема, че следва да се прецени дали периодът от 19.06.2020 г. до 05.10.2022 г., т.е почти 2 години и 4 месеца, представлява „разумен срок“ за разглеждане и решаване на въпросното досъдебното производство, по смисъла на чл.6, т.1 от КЗПЧОС и чл.2б, ал. 2 ЗОДОВ.
За да бъде даден отговор на този въпрос следва да бъде съобразен чл.192 от НПК, съгласно който досъдебното производство включва разследване и действия на прокурора след приключване на разследването. Съгласно чл.193 от НПК, органи на досъдебното производство са прокурорът и разследващите органи, които са посочени в чл.52, ал.1 от НПК, а разследващите органи действат под ръководството и надзора на прокурор – чл.52, ал.3 от НПК. Съгласно чл.22, ал.2 от НПК, прокурорът и разследващите органи са длъжни да осигурят провеждането на досъдебното производство в предвидените в този кодекс срокове, а чл.203, ал.1 НПК изрично предвижда, че разследващият орган взема всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването, а според ал.2, разследващият орган е длъжен в най-кратък срок да събере необходимите доказателства за разкриване на обективната ист И., като се ръководи от закона, вътрешното си убеждение и указанията на прокурора.
Съгласно чл.234, ал.1 от НПК, разследването се извършва и делото се изпраща на прокурора най-късно в двумесечен срок от деня на образуването му, а съгласно ал.2 – ако този срок се окаже недостатъчен, той може да го продължи до изтичане на срока по ал.1. При фактическа и правна сложност на делото прокурорът може да удължи срока по ал.1 до 4 месеца, а ако и този срок се окаже недостатъчен, административният ръководител на съответната прокуратура или оправомощен от него прокурор може да го удължава по искане на наблюдаващия прокурор. Срокът на всяко удължаване не може да бъде повече от два месеца.
Цитираните разпоредби сочат, че действащият НПК предвижда стриктни правила относно спазването на сроковете за извършване на досъдебното разследване, като гаранция за разглеждане на делото в разумен срок. В случая, процесното ДП № 97/2020 г. по описа на СО-СП продължава над 2 години, което е далеч над предвидените в цитираните разпоредби срокове. При това положение следва да се прецени, дали са били налице и продължават да са налице критерии, които да обосноват провеждането на досъдебното производство в посочения период от време.
Установява се по делото, че предмет на наказателното производството е било установяване съставомерността и авторството на престъпления, чийто непосредствен обект на въздействие са обществените отношения, свързани с реда и общественото спокойствие /чл.321, ал.6 от НК/ и нарушаване на служебни задължение /чл.282, ал.2 от НК/, като се твърди деянията да са извършени в съучастие между двамата ищци. Относно първия критерий – сложността на делото, следва да се направи преценка съобразно естеството на събраните по делото факти, броя на обвиняемите и свидетелите, нуждата да се получат документи по делото, съединяването на делото с други дела, встъпването на други лица в процеса и всички други релевантни обстоятелства. При преценката за разумния характер на времетраене на производството следва да се съобрази, на първо място, квалификацията на деянията.
Обвинението за второто престъпление е, че е осъществено чрез 21 деяния, които са идентични – изпращане на съобщения в приложението „whatsapp“, като още на 19.06.2020 г. У. и Б. са предали доброволно мобилните си телефони, ведно със СИМ-картите, а от страна на ответника се признава, че още през м.юни 2020 г. и през м.юли 2020 г. са възложени и извършени множество компютърни технически експертизи, както и че повечето свидетели и обвиняеми са разпита през м.юни – м.юли 2020 г.
Според Тълкувателно решение № 35/06.11.1990 г. по н.д. № 26/90 г. на ОСНК на ВКС, фактическата сложност ще е налице, когато делото съдържа значителен по обем фактически материал, многообразие на инкриминираната дейност, броя на подсъдимите и други обстоятелства, които налагат разглеждането на делото в разширен съдебен състав за правилно установяване на фактите и разкриване на обективната истИ.. Правната сложност е свързана с точно спазване и правилно прилагане на материалния и процесуален закон. С оглед на тези изисквания правна сложност ще е налице, когато има многообразие на обвиненията, усложнени форми на съучастническа дейност, квалифициращи белези на деянието. В настоящия случай, в разглежданото досъдебно производство обвиняемите са двама, без да са налице многообразие на обвиненията, усложнени форми на съучастническа дейност. Не се установява и делото да съдържа значителен по обем фактически материал.
Относно следващия критерий – поведението на страните, в частност това на ищците, привлечени като обвиняеми по досъдебното производство, съдът отчита, че същите са съдействали на органите на досъдебното производство, доколкото са се явявали, без изключение, когато са били призовавани, предали са доброволно мобилните си телефони, ведно със СИМ-картите и липсват каквито и да е данни, че с поведението си са допринесли за увеличаване на продължителността на досъдебното производство.
Относно поведението на органите на досъдебното производство, по делото не се установява, поради какви причини е увеличена продължителността на съдебното производство извън предвидения в чл.234, ал.1 от НПК, двумесечен срок от деня на образуването му, като тук следва да се съобрази, че още на 09.07.2020 г., ищците са били привлечени като обвиняеми, което дава основание да се заключи, че органите на досъдебното производство са приели, че към тази дата са събрани достатъчно доказателства за виновността в извършване на престъпленията, за които им е повдигнато обвинение.
В тежест на ответната страна е да окаже, че досъдебното производство е проведено в предвидените в процесуалния закон срокове – чл. 22, ал. 2 НПК, както и че разследващите органи са взели мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването – чл. 203, ал. 1 НПК, но такива доказателства не са ангажирани. Не се установява, че разследващите орган са взели всички мерки за осигуряване на своевременното, законосъобразно и успешно извършване на разследването, както и че в най-кратък срок са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истИ.. Напротив, в представената справка, съставена от ответника, се съдържа извънсъдебно признание, че след интензивните процесуално-следствени действия през м.юни и м. юли 2020 г., в продължителен период от време не е извършвано никакво разследване, до м.април и м. май 2021 г. /след образуване на настоящото дело), когато са разпитвани свидетели, изпращани са писма и е изискана информация от различни органи.
От изложеното въззивният съд прави заключението, че правото на ищците в настоящото производство за разглеждане на делото в разумен срок, е било накърнено, поради което и предявените от тях искове са доказани по основание. Възраженията на ответника за липсата на връзка между обвиненията против ищците и претърпените от тях неимуществени вреди са неоснователни.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя вИ.ги преценка при мотивирано изложение, а не изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.. На тази база следва да се прецени обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.
В настоящия случай с оглед на събраните и обсъдени доказателства се установи, че ищците са търпели вреди, изразяващи се в негативни изживявания от продължителността на наказателното производство. Същите са имали тревоги, притеснения, поставени са били в ситуация на несигурност от изхода на производството. При определяне на обезщетението следва да се отбележи, че ищеца П. У. е заемал високопоставена длъжност – секретар по правните въпроси и антикорупция на Президента на Република България, а П. Б. е уважаван в обществото бизнесмен. Несъстоятелно е твърдението на ответника, че не са доказани действително претърпени вреди като пряк и непосредствен резултат от релевираното нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Само от факта, че производството не е приключило в разумен срок, произтича твърдяното увреждане и настъпването на неимуществените вреди, като не е необходимо да бъдат доказвани конкретни такива и причинната връзка между нарушаване на правото на разглеждане в разумен срок и вредните последици. А в случая, както се посочи вече, изслушаните свидетелски показания и даденото заключение на съдебно-психологическата експертиза установяват негативното емоционално и психическо състояние на двамата ищци през процесния период. Предвид така установените обстоятелства, съдът намира, че дължимото обезщетение за забавеното развитие на наказателното производство е в размер на по 10 000 лева за всеки ищец.
Поради несъвпадение между изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционният съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди е отхвърлен за сумите над 3 000 лева до сумите от по 10 000 лева и вместо това бъде постановено решение, с което ответника бъде осъден, на правно основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ да заплати на ищците допълнително сумите от по 7 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на закона.
