Бавенето на мандата е контрапродуктивно, заяви пред БГНЕС бившият конституционен съдия проф. Пламен Киров.
Конституцията няма инструкция да събира срокове, но в случая има някакъв разум. Вече месец след конституирането на парламента, тоест – избирането на негов председател, продължават хаотично провежданите разговори. Бавенето на мандата се превръща в контрапродуктивно.
Това заяви в интервю за БГНЕС проф. д-р Пламен Киров, ръководител на катедра „Конституционноправни науки” в СУ “Свети Климент Охридски”.
„Президентът не се намесва, той провежда консултации с парламентарните групи и остава такова време за тях, че да могат тези партии да разговарят за възможни коалиции. Това, което се вижда е, че по-скоро те не водят плодотворни диалози с оглед на изчистване на най-важната задача – може ли да се изработи редовен кабинет, могат ли да се договорят за лица в тези правителства, било то партийни кандидатури, било то извънпарламентарни кадри. Това са трите задачи, на които и да било разговори между парламентарни сили, но е очевидно, че липсва желание за сформиране на редовен кабинет, който да произвежда трайни решения”, заяви още проф. Киров и уточни, че парламентът започва да се занимава с всичко друго, но не и с важни решения.
„НС изслушва служебни министри, провежда комисии, заседания, свързани с решения, които са на ръба на Конституцията, дори и навлизат в компетенциите на други власти. Дори беше публикувано в Държавен вестник решението, с което парламентът разпорежда на Агенцията за ядрено регулиране как да постъпи, така че да бъдат сключени договори на доставка на касети с ядрено гориво от някакви фирми, които дали могат да произвеждат такива касети или не могат, не е от значение, важното е само да не са руски. Това ли е работата на един парламент, тези плаващи мнозинства ли ще решават какво да бъде ядреното гориво, което ще се използва в АЕЦ „Козлодуй”, попита проф. Киров.
На въпроса дали страната ни отива към избори проф. Киров отговори, че е очевидно как партиите ще се занимават с всякакви други решения освен постигане на съгласие за формиране на правителство.
„До края на ноември, началото на декември, се очаква президентът да провежда консултации с БСП, ДБ и Български възход, ако консултация има веднъж седмично. Ако в началото на декември се връчи първия мандат, той ще бъде 7-дневен, между първия и втория може да протекат допълнителни консултации, вторият мандат и той ще бъде 7-дневен, след което в същия срок от седмица ще бъде връчен и третия мандат, така стигнахме до Коледа. Президентът може да забави разпускането на НС с ден, два, три, отиваме на Ивановден. От там два месеца, стигаме март месец. От октомври до март трае тази парламентарна агония”, коментира още проф. Киров.
Относно възможността на служебния кабинет да проведе България през тежката зима, проф. Пламен Киров отговори, че служебният кабинет вече загуби достатъчно време, за да се явява пред НС и да отговаря на въпроси, вместо да приема неотложни решения.
„Тоест, дейността на 48-то НС по-скоро пречеше на служебния кабинет, отколкото да го подпомага и да действа в синхрон с него. Това е естествено, защото в парламента са представени политически партии, при които нито една не е в добри отношения с президента“, поясни проф. Пламен Киров.
