Обвиниха бившия директор на Спортното училище в Русе Деница Великова в плагиатство. Обвиненията са във връзка с дисертацията на Великова “Политическият живот в Русенска област (1944-1949 г.)”, с която тя е станала доктор в професионално направление “История и археология”. Припомняме, че Великова бе директор на русенското спортно училище “М-р Атанас Узунов”, но подаде оставка през юли 2022 г., като обяви, че напускането й е по лични причини.
За този случай на плагиатство, хванат от Комисията по академична етика към министъра на образованието, научаваме от OFFNews. След като миналата седмица излезе с доклад срещу Венелин Терзиев (научният ръководител на бившия министър на икономиката Даниела Везиева), вчера тя оповестява нов – за Д. И. В.
Тя е станала доктор в професионално направление “История и археология” във Великотърновския университет през 2020 г. с дисертационния труд “Политическият живот в Русенска област (1944-1949 г.), в който според трима арбитри около 1/3 от текста не е авторски.
Тези инициали, годината на защита и университета съответстват на името Деница Иванова Великова, вписано в регистъра за научната дейност в Република България на Националния център за информация и документация към министъра на образованието и науката.
Сигналът за извършено закононарушение (плагиатство) от страна на Д.И.В. подава д-р К.И. на 8 февруари 2022 г. Комисията по допустимост дава “зелена светлина” и същия месец е разпоредена проверка по същество. През април са определени трима арбитри, които излизат със становища. Те са изпратени на Д.В. през август, а през септември тя отговаря със становище.
Арбитрите
Първият пише, че 2671.5 реда в дисертацията на Д. В. са заимствани от няколко публикации – от две студии на Любомир Златев, статия на Капка Иванова, две статии на Пресиян Костадинов, две статии на Веселина Антонова.
„При средно по 26 реда на лист от дисертацията, това прави общо 103 страници (102.75), които не са авторски. Чистият текст на дисертацията, без съдържанието, приложенията и използваната литература, е 300 страници. Следователно, над една трета от текста не е авторска. В процентно отношение това е 34.3%. При голямото количество бележки, които също са заимствани, както и повечето от таблиците, този процент ще се увеличи значително“, пише първият арбитър.
Той уточнява:
„Нормална практика в историческата наука е кандидатите за образователната и научна степен „доктор“ да стъпват на вече познати извори и литература, като те трябва да бъдат цитирани коректно. Но в дадения случай няма как да се приеме, че съвпадението на над една трета от дисертационния труд с вече публикувани изследвания може да се е получило случайно“.
Заключението му е:
„При дисертационния труд „Политическия живот в Русенска област (1944–1949 г.)“ на Д. В. е налице недопустима проява на плагиатство, надвишаваща многократно посочения в справката на Великотърновския университет 2.6%“.
Вторият арбитър посочва дори по-висок процент плагиатство: „Между 38 и 40% от дисертационния труд на Д. В. не е оригинален… налице е недопустимо буквално заимстване на чужди текстове без посочване на източниците… налице е и голям обем преписани и цитирани от В. източници от засегнати лица, които представя за свой принос, както правилно е отбелязала в сигнала си д-р К. И.“.
В заключение той изтъква, „че сигналът на д-р К. И. за извършено плагиатство от страна на Д. В. в дисертацията ѝ за придобиване на ОНС „доктор“… на тема „Политическият живот в Русенска област (1944-1949 г.)“ има сериозни основания“.
Резултатите от анализа на третия арбитър са сходни: „… от направеното обследване става ясно, че общо пълно съвпадение, и информационно и смислово такова, дисертацията на Д. В. показва 48,07% за целия ѝ текст, при това без увода, заключението, номерацията и названията на главите и на подзаглавията, без текстовете на бележките и без съдържанието на таблиците, както и посочените съвпадения в бележките“.
Заключението му е: „Д. В. съзнателно и умишлено е копирала и представила като свой текст със съответна информация и изводи, т.е. приноси, чужди научни текстове… Тя съзнателно и умишлено е представила като въведени от нея в научен оборот архивни и други източници, като… над 28% от тях са копирани от чужди текстове, т.е. вече са били въведени в научен оборот и Д. В. умишлено не цитира техните автори“.
Защита
Според Д. В. научните приноси в дисертацията ѝ са изцяло резултат на нейния интелектуален труд по проучване на архивни материали, тяхното систематизиране, анализиране и извеждане на направените изводи. Определя изводите на арбитрите за погрешни и настоява да не се вземат предвид при извършваната проверка. Настоява също да се прекрати „производството по проверката, тъй като същото е незаконосъобразно и разглеждането на сигнала по същество е недопустимо“.
Комисията
От своя страна, Комисията по академична етика (КАЕ) потвърждава заключенията на арбитрите.
Тя изтъква, че “и тримата арбитри, които са работили независимо един от друг, констатират категорично наличие на плагиатство в дисертационния труд за придобиване на ОНС „доктор“ от Д. В. Поради това КАЕ приема сигнал с вх. № 94-661/08.02.2022 г. от д-р К. И. за основателен”.
Оттук нататък следва министърът на образованието и науката да запознае ръководството на Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий” с резултата от проверката.
Съгласно член 35, алинея 5 от Закона за развитието на академичния състав в случай на констатирано плагиатство в дисертационен труд за придобиване на научна степен, ако лицето не заема академична длъжност, научната степен се отнема от ректора на висшето училище или от ръководителя на научната организация, които са я присъдили.
Ректорът следва да упражни предвидените в закона правомощия за отнемане на научна степен и в срок от 60 (шестдесет) дни да уведоми Министерството на образованието и науката за предприетите действия.
