Българската рок група “The Doha band” е абсолютен хит в Катар от години. Музикантите се събират с идея за банда през 2011 г., а мотори на този проект са вокалистката Гала Борисова и Владислав Маринов – Джак (по-известен в Русе като Владо Фаворит, заради първата група, в която започна групарската му кариера – „Фаворит“ – бел. ред.).
“The Doha band” става факт, след като Гала и Владо се събират с още един русенски музикант – Светльо Казаков. Към тримата русенци се присъединява и англичанинът на барабаните – Steve Shoebridge. Групата се налага бързо на пазара най-вече заради разнообразния си в стилово отношение репертоар. Свирят почти всичко – от джаз до метъл, преминавайки през реге, фламенко и още стилове, пише “Бряг”.
Издават първия си самостоятелен сингъл “Song for all” през 2021 г., заеха 1-во място в класацията на платформата ReverbNation като “Номер 1 артист на Катар”.
Сингълът излезе в разгара на пандемията и целта беше да мотивира и да повдигне духа на меломаните и музикантите, които бяха едни от най-ощетените по време на пандемията. Катарското QBS радио завърта парчето на всеки час в продължение над две седмици, френският канал Oryx FM също го излъчва често.
Песента става “Песен на месеца” на Българското национално радио. Отскоро звучи и в ефира на Marlow FM във Великобритания.
Ексклузивно за в. „Бряг“ разказва личния си път и живот в Доха китаристът Владимир Маринов. Той е роден на 14 ноември 1968 г. в Русе. Откривам го в Доха по Фейсбук. Тази година няма да се прибере за новогодишните празници в родния Русе. Познаваме се от много години, затова и разговорът ни е на „ти“.
– Здравей, Владо, припомни кога точно замина за Катар?
– Преди 18 години (2004 г.) аз и певицата Галина Борисова дойдохме като дуо музиканти с твърдото намерение да работим 3 месеца. Но преди да се усетим, вече имахме предложение да работим като учители по музика в едно от училищата тук. През 2007 г. изтеглих и семейството си в Доха.
Жена ми си намери почти веднага работа като детска учителка. И до днес се занимава с това. Голямата ми дъщеря завърши университет, малката и тя е на път да завърши. Гордея се много, защото и двете получиха стипендии заради високия си успех. Иначе трябваше да си продавам бъбреците, дробовете,… каквото там може да се продава (Владо вкарва черния си хумор). Образованието тук е дооооста скъпо. За разлика от бензина, който след последното увеличение стана 1 лев.
– Как се стигна до създаването на групата?
– Въпреки даскалуването не можахме да спрем да се занимаваме с музика. Така че започнахме участия във всички 5-звездни хотели в столицата на Катар – Доха. Но през 2011 г. решихме, че е време за нещо по-голямо. И не щеш ли, съдбата ни събра с още един русенски музикант – Светльо Казаков. И така беше даден стартът на “The Doha Band”. Трима русенци и англичанин на барабаните – Steve Shoebridge. Учудващо бързо успяхме да се наложим на пазара. Най-вече заради разнообразния ни в стилово отношение репертоар. Почти всичко от джаз до метъл, преминавайки през реге, фламенко и какво ли още не. Освен това, Светльо се превръщаше с диджей през паузите, така, че “да не изпускаме партито от контрол”. В момента барабанист ни е Анимеш от Бангладеж (има рима, смее се Владо). Имаме и втори китарист – Найджъл от Индия, който впрочем преди няколко години дойде да свири с нас в Макс Клуб – Русе. И няма търпение да дойде пак. Толкова за Дохбанд… Това е групата, която ми помогна да запълня донякъде празнината от липсата на “Попокатепетл”- динозаврите на русенския рок. Аз и със тях свирих по Скайп през 2012 г.
– Но кога Ви заля популярността, ако може да се каже така?
– През 2015 г. решихме да навлезем по-дълбоко в музикалния бизнес и освен като изпълнители, започнахме да работим и като посредници между хотели и музиканти. И тогава регистрирахме “Гала Ентертейнмънт”, благодарение на която “Фондацията”, Орлин Горанов, “Ритон”, Тони Димитрова и доста други посетиха Катар. Не мога да не се похваля, че в наши дни агенцията ни вече се ползва с огромно доверие от страна на хотелите и музикантите. За 2020 г. не ми се разказва. Тогава, когато целият свят затвори врати заради ковид. Всичкият ни бизнес бе замразен. Спестяванията ми се превърнаха в “Dust in the wind”(огромен хит на групата „Канзас“, превежда се като „прах във вятъра“ – бел. ред.). За 2 години безработица за мен започна периодът на заемите. Но пък се случиха и някои положителни неща. С групата успяхме да запишем първия си сингъл “Song for all”, като снимахме и видеоклип. Направихме и песен за световното по футбол 2022 (Yalla Shabab). Междувременно, заедно с Краси Дяков и Чочо Ангелов (русенски музиканти, Чочо бе част от емблематичната група „Фаворит“ – бел. ред.) започнахме да работим по съвършено нови идеи, за нов албум на „Фаворит“. (Надеждата умира последна, подчертава Владо). В момента все още нямаме завършена песен. Трудно и почти невъзможно се репетира от разстояние. Особено, когато сме в три различни дестинации. В момента освен с агенцията, групата и дуото, се занимавам и с преподаване на частни уроци по китара. Преди обяд преподавам и в училище. Но тук не мога да кажа, че се случва нещо интересно. По-скоро е повторение, повторение, повторение…. Но чарът на това е в погледа на децата, които се занимават с изкуство. Наистина има разлика. По-одухотворени са. А когато понякога някой хлапак се засили и ме прегърне в коридорите… това не може да се опише.
– Ти си в сърцето на световното първенство по футбол, какви са емоциите там?
– А относно световното… Животът не е честен. Ако брат ми беше сега тук в Катар, това за него щеше да е рай. А аз минавам на метри от стадионите, без изобщо да ме интересува какво става вътре. Даже не знам кой с кого и кога играе. През годините положих много усилия да се заинтересувам от футбол. Неуспешно. Явно съм дефектен. Но за толкова години успях да видя как една пустиня (без кактуси дори) се превръща в изключително съвременен град за живеене. Е! Поизтърпяхме няколко години със затворени шосета, магистрали и прах от строежите, но темпото на застрояване наистина бе впечатляващо. Днес трудно се шофира без GPS. Ако 2-3 месеца не посетя някой от кварталите, не мога да се ориентирам. Улици, сгради… всичко е различно. Стадионът за финалния мач се намира в град Люсейл. Преди 10 години този град с площ 38 кв.км го нямаше. Само пясък. А сега е град на бъдещето!
