На Бабинден мъжете се „откупват“ с пари, според обичай в поповското село Садина. Бабинден се е празнувал на 8 януари и е празник на „бабата” – жената, която е бабувала – помагала е при раждането на децата. Той се празнува само от жени – баби, млади булки и невести, разказа за БТА Илка Дечева – дългогодишен читалищен деец и самодеец, сега директор на Основно училище „Христо Ботев“ в населеното място.
Това е един от почитаните народни женски празници, сред поредицата зимни, чествани от българския народ. Жителите на село Садина са представители на капанската етнографска група и пазят обичаи и обреди, характерни за нея. Предават ги на по-младите, за да се съхрани материалната и духовната култура на капанците.
В недалечното минало, по разказите на Дечева, на този ден мъжете избягвали да ходят по улиците. Ако ги срещне групата на празнуващите жени, мъжете трябва да се „откупят” с пари. Защото в противен случай ще бъдат очернени – намазани със сажди, вакса или кал.
Въпреки че през годините празникът се осъвременява, на този ден всяка жена, която е родила през изминалата година, и нейната свекърва отиват в дома на „бабата” – жената, помагала на раждането на бебето, или при местната акушерка. Ако детето е скоро родено и няма кой да го гледа, майката го взема със себе си.
Всяка жена носи дарове на бабата: риза, пешкир, престилка, а в трипезника (бохча за носене на храна) е завързвала баница, питка, кокошка и вино, допълва Дечева. Влизайки в дома на бабата, жените и целуват ръка и ѝ поливат вода да си измие ръцете, за да протичат следващите раждания леко, като по вода.
От донесеното ядене се прави обща трапеза, около която сядат всички жени. Настроението на жените се повишава от изпитото вино, позволяват си шеги, весели закачки, песни и хора.
И днес Бабинден е тачен празник в селото, за последно е отбелязван преди две години, заради ограниченията от пандемията от коронавирус, спомня си Дечева. И докато в миналото е честван на 8 януари, то в по-ново време се празнува на 21 януари – в Деня на родилната помощ. Но във всички времена с благодарност към жените, помагали за идването на новия живот. И днес в Садина тачат с признателност акушерката Стефка Иванова. Жената вече е на повече от 70 години, но през ръцете ѝ са преминали стотици, родени в селото (защото някога тук е имало родилен дом), или пък родени в Попово, но обгрижвани от нея в първите месеци от живота си.
На всеки Бабинден жените вият венец от здравец и кичат акушерката, носят я на ръце и я „къпят“, поливайки ѝ за измиване на ръцете.
И в наши дни мъжете, поканени и дошли на женския празник, продължават традицията да се „откупват“. Парите се дават на жената с бебето, за да се подпомогне отглеждането му, казва Дечева. В съвремието празникът се организира от читалището и пенсионерския клуб в селото.
