Натовареното движение между България и Румъния, утежнено заради войната в Украйна, поставя отново на дневен ред въпроса за построяване на трети мост над река Дунав, който да подобри свързаността между двете европейски държави.
Геополитическите анализатори правят аналогия със ситуацията през 1999 година, когато конфликтът в Косово и разрушаването на сръбските мостове над река Дунав към Централна Европа принуди Европейския съюз да потърси алтернативи. Така беше ускорено изграждането на втория мост между България и Румъния при Видин – Калафат.
През 2022 година войната в Украйна блокира корабоплаването в Черно море и усили сухопътния трафик през Дунав. Според историка Пламен Димитров, експерт от Българското геополитическо дружество, това дава шанс да се ускори изграждането на мостове в долното течение на голямата европейска река, предава БНР.
„Имаме същите геополитически пречки пред свободния търговски поток, които съществуваха и през 1999 година, когато беше войната между НАТО и Югославия. Сега проблемите идват от североизток. Оказва се, че превозът на стоки през Източното Черноморие сега не може да върви по това трасе, защото там се водят военни действия. Има коридор, отворен само за износ на зърнени храни, но и той е доста проблематичен. Логично е търговията, която върви между Турция и Източна Европа, между Украйна и Турция да минава през долното течение на река Дунав и съответно през българо-румънската граница. Знам, че България и Румъния се опитват да покажат пред Еврокомисията, че има нужда от финансиране на един нов мост при Русе по програмата ”Свързана Европа” на ЕС. Така че съществува някакъв геополитически импулс, който може да тласне този проект напред – посочва Пламен Димитров, но предупреждава за риск, проектът да не може да се изплати от чисто икономическа гледна точка. – Тогава именно се намесва ЕК, която може да допълни част от липсващото финансиране за такъв един проект.“
Последното редовно българско правителство имаше амбициозна програма за строителството на цели пет моста на река Дунав. „Преди да станат пет обаче, мостовете е добре да станат три“ – препоръчва Пламен Димитров:
„Немислимо е да се изгражда какъвто и да е мост, ако я няма довеждащата инфраструктура до него. Желателно е да бъде магистрала, която да може да доведе трафика. И в този смисъл, ако третият мост ще бъде пак при Русе – Гюргево, то трябва да има подобрение и в довеждащата инфраструктура. А в момента дори до втория мост, който е Видин – Калафат, от българска страна няма магистрала. Затова мисля, че това е комплексен проект и трябва да се предвидят средства, едновременно с моста да се проектират и довеждащите пътища.“
Доколко реалистични са съществувалите в миналото проекти за построяване на тунел под Дунава, вместо мост?
„Аз не знам дали е амбициозно, но предполагам, че е по-скъпо, а когато има такъв избор се предпочита по-евтиният вариант – коментира експертът. – Все пак не е лесно да се построи тунел, по който да могат да минават и автомобили, и влакове.“
Коя е точката на свързване между България и Румъния, където е най-належащо да се изгради свързваща конструкция?
„Ако трябва да отговорим на непосредствено възникналите проблеми в резултат на Руско-украинската война, точката трябва да е някъде по-източно по българо-румънската граница. За да може да обслужи придвижването между Украйна и нейните съюзници в Източна Европа, също и Турция. Разбира се, трябва да се следи промяната в геополитическата обстановка“ – обяснява Пламен Димитров.
По думите му, липсата на изгледи за споразумение и помирение между Русия и Украйна говори, че проблемът с трафика в северната част на Черно море и опасността да се плава там, ще бъде актуален още дълго време. Затова експертът препоръчва изграждане на мост над река Дунав при българския град Силистра. Но като по-вероятен той определя варианта за втори мост при Русе, със съответното подобрение на довеждащата инфраструктура, защото би могъл да обслужва както потока към Централна Европа, така и към Украйна.
