Постановената от Окръжен съд – Русе присъда, с която подсъдим за нарушаване на противоепидемичните мерки, е бил признат за невинен, бе оставена в сила от Върховния съд и вече е окончателна.
В началото на пандемията от Ковид-19, 40-годишният тогава С. П. пристигнал в България от Кралство Великобритания, където живеел и работел, със самолет, като кацнал на ГКПП Аерогара – София. От Столичната РЗИ му издали предписание за задължителна карантина за срок от 14 дни, считано от 20.04.2020 година на посочения от него адрес в град Русе. Два дни по-късно около 10:00 часа бил забелязан да тегли пари от банкомат в квартала му, а след още 24 часа – в магазин за строителни материали в близост да купува стоки, необходими за ремонт на покрива на къщата му. Свидетелят, който го видял, подал сигнал в полицията. До края на срока на карантината, С. П. бил проверяван неколкократно и винаги бил установяван в дома си.
През юли 2021 година първоинстанционният съд го е признал за виновен, че на два пъти е нарушил противоепидемичните мерки, като не изпълнил задължението си да не напуска мястото за настаняване и му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца с 3-годишен изпитателен срок и глоба в размер на 10 000 лева.
След жалба от С. П. Окръжен съд – Русе е отменил тази присъда и е постановил нова, с която го е оправдал, приемайки деянието за малозначително. Според тричленния съдебен състав, както към инкриминираните дати 22 – 23.04.2020 година, така и след тях, липсват данни подсъдимият да е проявил симптоми на COVID-19, следователно, не е поставил в реална опасност живота и здравето на други лица. От значение е и обстоятелството, че противоправното му поведение е било осъществено в близост до дома му за снабдяване с парични средства и със строителни материали, необходими за спешен ремонт на покрива на къщата му. Наред с това жалбоподателят е бил с добри характеристични данни, неосъждан, трудово ангажиран. Съдът е акцентирал и върху факта, че след извършената проверка от полицейски служители, в оставащия срок на карантината подсъдимият не е допуснал друго подобно нарушение. В този смисъл, инкриминираното поведение очевидно е било инцидентна проява за него.
Според Върховния касационен съд, чрез задълбочен, пълноценен и прецизен анализ на доказателствените материали Окръжен съд – Русе е достигнал до верни правни изводи, че с действията си С. П. формално е осъществил състава на престъпление, но неговата обществена опасност е явно незначителна. Поради това въззивният съдебен акт е оставен в сила и вече е окончателен.
